НЕВЪЗМОЖНИЯТ - ДНЕС - РОДЖЪР! И МИЛЛИОН АЛЛЫХ РЕЙНС

Още в началото бъдещите евроатлантици у нас успяха да внушат, че Пинк Флойд били забранени за слушане в Народна република България. 

Само на едно единствено парче по студиата в БНР обаче предупредително пишеше да не се пуска /може и още едно да имаше/, но аз помня "Get Your Filthy Hands Off My Desert" - Brezhnev took Afghanistan. Begin took Beirut. Galtieri took the Union Jack. And Maggie, over lunch one day... И то, само заради споменаването на Брежнев. Тъпи времена, какво да правиш. Иначе ние бяхме изслушали всички албуми на Флойд, включително и тези с психеделичния Сид Барет. 
Забелязвате ли обаче сега, че БНР никога, никога, никога не пуска Пинк Флойд. Тоест, пуска ги съвсем тенденциозно. Върти само един албум. "Divission Bell", в който обаче вече Роджър Уотърс го няма. Все едно никога не е имало "Стената", не е бил записван "The Dark Side of the Moon", не съществува "Animals"... Няма ги... Културна дупка. 

И защо не ги пускат. Защото Роджър е геният на Флойд. Всичко важно в тая феноменална група е с неговото авторство. А той е неправилният гений. Обяви се срещу задължителната ваксинация, включи в световното си турне преди 7-8 години каузата на избитите и избивани невинни палестинци. Бе и тук, получавайки доста хладен прием от нашите власти. Но напълни стадион "Васил Левски". Напълненият стадион "Васил Левски" ли казах? Аха, тия дни колко народ ме насмете заради присмеха ми към пластмасовата музикална фанта Ед-Как-Му-Беше-Името. Той бил напълнил Стадиона, какви пари правел, колко лиричен е и как някакви романтични парвенюта по време на концерта му клякали и давали пръстенчета на годениците си, докато той пее за Дъждеца. И нищо не разбирам от шоу бизнес. 

Но аз помня, помня. Същата сладникава масова безвкусица течеше през Соца. Великата предшественица на Ед-Как-Му-Беше-Името и служителка на тогавашния строй, както тойй сега, Алла Пугачова /на тази още ми кънти името в ушите/ пък хълцаше за някакъв милион брой рози /Дъждеца, милион дъждове днес, нали така?/. 

После Алла бързо се премести в Израел и застана на новата правилна страна. А сега си представете, че вместо Ед-Как-Му-Беше-Името тук идва Роджър, за да ви обясни как Стените трябва да се сриват - винаги, винаги, винаги! И домъкне палестинската си кауза, точно в този момент, когато Нетаняху изби двайсет хиляди палестински деца. Няма дъждец, няма розички - има стрелба с оръдие от сцената и задушлив дим. Като си го представите това, ще разберете в какъв строй сте заживели отново. И да, не става дума само за едно парче с Брежнев... 
Но едното е истински чист рокендрол /бунт,значи/, другото -клекнал гелосан глупак с пръстенче на стадион. Лесно ще определите кое какво е.