Колкото по-голям е броят на "несистемните", толкова по-трудно е да се формират коалиции без тяхното участие

Изборите в германските провинции Тюрингия и Саксония потвърждават интересна европейска тенденция. Успехите на крайно дясното и крайно лявото (използвам възприетите там термини) не водят до властта нито едните, нито за другите. (Вижте примера с Франция, където Макрон след всичките си конфузи, е на път да назначи необходимия му премиер.) Подобни резултати обаче не остават без последствия. Политическият процес се превръща във все по-сложни политическо-технологични манипулации с цел пълно заобикаляне или поне максимално неутрализиране на несистемните партии с нарастваща подкрепа.
Колкото по-голям е броят на "несистемните", толкова по-трудно е да се формират коалиции без тяхното участие. Това изисква идеологическа нивелация на останалите, което обезсмисля изборния процес. Все пак по време на предизборната кампанията партиите подчертават различията си, а след нея са принудени да подчертават приликите си.
Пресичането на червените линии не става на базата на интереси и разумни отстъпки, а в леко паническа атмосфера и съвсем безпринципно. В резултат на това се възпроизвежда именно това, което повишава привлекателността на крайните, но идеологически заклеймените партии, а коалирането на "правилните" сили става в някаква обща центристка маса, която е доста неясна и най-често щампована (евроатлантическа). Ето как се получава дихотомия не според възгледите, а според "правилно-неправилно". Това дразни избирателите и расте делът на тези, които смятат, че ги водят за носа. И те се увличат по „неправилните“, които изглеждат по-честни.
Засега навсякъде (с изключение на Италия) „крайните” нямат достатъчно умения, за да надиграят опонентите си в тази следизборна игра. Италианският инцидент свидетелства, че след като надиграе опонента, той самият става негово подобие. Въпреки това нарастването на броя на недоволните хора, които гласуват „погрешно“, става все по-стабилно, което засилва страха у "правилните". Въпреки че все още успяват да държат волана, нямат увереност в бъдещето.