Йордан Радичков, роден на 24 октомври.
"Лисичката не бе видял нищо хубаво в живота си и затова в нищо не вярваше. Цял живот го бяха мачкали, бяха го блъскали несправедливости и от него бе останал единствено злъчният му език. Вреше се навсякъде и нищо не минаваше незасегнато от острите шишове на езика му. Той се почесваше многозначително и слушаше как в селската кооперация един инструктор говореше за бъдещето. Инструкторът гледаше няколко години напред и разказваше на селяните как ще развъдят много добитък, как ще отглеждат повече птици, а може да направят и един малък язовир, където да се развъди риба.
И Лисичката реши да се намеси в разговора.
- Казвате да се развъждат птици и риба - обърна се той към инструктора и бутна напред старичкия си овчи калпак. - Ами вълци, може ли вълци да се развъдят?
- Защо вълци - учуди се инструкторът.
- Ей така на! - подмигна Лисичката. - Да развъдим вълци, че и нас да изядат, пък и вас да изядат - и бутна назад островърхия си калпак.
Думите му имаха ефект. Селяните наоколо се разсмяха, а Лисичката, педя човечец, седна върху една крупа сол и започна да пали цигарата си. Един селянин, който стоеше до вратата, се намеси:
- Не си прав, Лисичка. Човекът говори добре, но нашите глави са дебели.
- Прав ли - връцна се Лисичката. - Прав!... Те си крадат гората и жените си гонят по ризи нощем и си разпасват пояса, а все ние сме криви. Не ме учи ти мене за правото. То, правото, е като хубава кобила на пазара. Който има повече пари, той я купува... Как мислиш ти? Да имах пищов, и аз щях да си докарам дърва от гората. Това е правото! Той се понадигна и видя гърба на Войников, който изчезваше в рамката на вратата.
Лисичката имаше една кобилка, нямаше педя земя и никой за нищо не го закачаше. Но не беше там работата. Работата беше до правото.
Работата беше до правото! Но кой всъщност имаше право?"
Йордан Радичков
Още от категорията
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.