Хеликоптерна журналистика

Мисля, че най-накрая се досетих каква е причината консорциумът от журналисти, работил по репортажа, уличаващ нашата граница и защитниците й в недостатъчна хуманност и непригодност, да стане граница на държава от Шенгенското пространство, да не подчини работата си на базови журналистически стандарти. 

Не, изобщо не допускам, че е насърчено, по един или друг начин бързане, за да се полеем с ползваща опонентите ни малоумна самокритика, камо ли скалъпени сюжети. Ще споделя накрая изводът от двудневната размисъл,  
но - всичко по реда си. 

Първо, нямам търпение да чуя или прочета няколко реда от, без съмнение, уважавани разследващи репортери на АЕЖ, чийто член е нашият, замесен в разследването на консорциума човек.
Наистина ли не са впечатлени от многобройните въпроси, на които този материал не дава отговори? 

Поне на въпросите, които днес Златимир Йочев зададе в ефира на БТВ да се бяха зачудили, защо не е потърсен отговор, още повече, че е ползвана помощта на бивш ФБР експерт по балистични експертизи. Защо, като е ползвана независимата оценка на американски спец, не е ползван обикновен зум на обикновен телефон или компютър, за да се кропне, зумне /както там се казва окрупняването на кадъра/, за да се види, имало ли е жени в групата, които да са били малтретирани и с това да са провокирали агресията на младите нарушители на границата? 
Имам и други прости въпроси, толкова прости, че ми е неудобно да ги задавам. 

Неудобно ми е да притеснявам авторката на "безпощадния" репортаж с един много важен за мен въпрос: дали когато ходи да ограмотява медийно малограмотното население /защото е активист и в НПО, ангажирано с медийна грамотност/, разказва що за стил на работа има медия като Скай нюз, и когато гледат репортажи като този, на кого да вярват - на прокуратурата, МВР, редовите, редовно пребивани и живеещи в страх за живота си гранични полицаи, президента, министъра, или на некадърните /чудя се за епитет, който да илюстрира абсурдността на изделието/ напъни да се дамгоса всичко, което страната ни прави, за да защитава територията си. 

Не е ли учила тази журналистка, че е редно да проведе разговор с жертвата, да ни представи личната му история, да ни обясни на какъв език полицаят е казал на натиканите в нещо като кафез афганистанци: "Вие не заслужавате да сте тук" и т.н. и т.н. Извинете ме, но не запомних патетичните реплики. 

Пак изпадам в подробности, а главното е, че се сетих, защо така припряно и недовършено е делото на себеотрицателната Черешева /дано не бъркам името, но през всичките 15 години, които е написала, че е посветила на журналистиката, с нищо не съм я запомнила/. Сетих се, че предстои голямото раздаване на награди! А такъв консорциумен подвиг си е за награда от дет и да го погледнеш! 

Няма ирония тук. Автентичните кадри и звук са напълно в духа и стандартите на новите професионални въжделения и кариерни рецепти за признание от страна на освободената от комплекси журналистика, онази, хеликоптерната, любопитната, както стана модно да се нарича, която заснема трупове на изгорени в самолетна катастрофа, докарва хора до самоубийство и плаща на актьори, за да се превъплатят в терористи... Но това е друга тема и на тази медия, даже Асен Василев й даде интервю!  

Особеностите на мърдоковите медии не са  сред приоритетните,  от които трябва да браним наивното общество, което не вдява, че нарушител на границата и бежанец не е едно и също и че журналистиката не е професия, заради която се умира, защото не е ОК. Живи професионалисти за консорциум се търсят! 
Ххх
Та така, халал да й е неизбежната награда на будната Мария! Дано ме огрее, защото няма да се осмеля да я потърся/, да сваря да разкаже за неблагополучията си и за професионалния си шанс. Както се оплаках на едно място и мен ме втресе автоцензурата - току виж, обвинили ме в злоупотреба със служебното положение и опити за спиране на разследващ в акция.
Дано поне на децата подлежащи на медийно ограмотяване не им се наложи да слушат как се "тръгва по гореща следа" от такива високи професионалисти...
...И, обзалагам се, наградата няма да се забави! Даже ако на нас ни се досвиди, някъде в шенгенските ширини я чака 
признание и ...още нещо!