"Дождь" вече не върши работата, която му е била възложена

Случаят с телевизия "Дождь" е много интересен. След 12 години в Русия, телевизията изкара само 4 месеца в Литва, Латвия и Естония и беше забренана. 
Евроатлантичският наратив за тези руснаци, които са напуснали страната, е да ги представя като идеална версия на Русия, която се е спасила или е била изгонена от руския режим. Руски писатели, журналисти и други хора са разпръснати по света, но са готови да се съберат в името на глобалното гражданско общество - понятие, което, за радост, все повече се доказва като оксиморон. (След забраната за излъчване много емигранти в Литва и в Латвия, вкл. Дмитрий Биков, отмениха публичните си изяви в тези държави).
В Русия обаче, и благодарение на случая с "Дождь", нещата се виждат по друг начин: Русия си остава там, където е, а тези, които са я напуснали, просто са сменили "мястото за хранене", но хранилката си остава същата. И дори хранениците не възприемат ситуацията само в черно и бяло, както иначе се очаква от тях. 
Не звучи в синергия с евроатлатическата политкорекност, но е съвсем очевидно. Очевиден е разривът между хранилката и хранениците. И приличието вече не е необходимо. Няма и помощ или застъпване от евроатлантическата общност, нито от "борещите се за свобода на словото", защото "Дождь" вече не върши работата, която му е била възложена. 
Изглежда познато.