Германия губи лидерското си място в Европа

Решението на Volkswagen да затвори заводи в четири града е най-новият признак за нацията в дълбок упадък.

„Няма... никаква причина за песимизъм или черногледство по отношение на бъдещето на нашата страна“, заяви германският канцлер Фридрих Мерц в реч пред Източногерманския икономически форум преди няколко седмици. „Най-добрите години на страната ни не са зад гърба ни – напротив, пред нас предстоят много добри години.“

Можем да предположим, че това е било точно толкова искрено, колкото и похвалите му за германския национален отбор по футбол след ранното им отпадане от Световното първенство след загуба от Парагвай. „Гордеем се с вас“, написа Мерц в социалната мрежа X веднага след мача – публикация, която междувременно изтри.

В икономиката, точно както и във футбола, реалността винаги побеждава. Никакво отричане не може да я спре да се наложи. А реалността на икономическия упадък на Германия със сигурност дава да се разбере за присъствието ѝ.

Само през изминалата седмица Volkswagen (VW) обяви вълна от затваряния на заводи. Това надхвърля далеч очакванията отпреди само няколко месеца. През декември миналата година VW затвори завод за първи път в своята близо 90-годишна история – този в град Дрезден. Сега заводите в Хановер, Емден, Цвикау и Некарсулм също предстои да затворят врати до 2032 г.

Както обяснява едно инженерно списание, тези съкращения бъркат много по-дълбоко от 46 000 преки съкращения на работници. Очаква се да изчезнат и поне още 15 000 мениджърски позиции. По-важното е, че затварянията ще обезкървят цели региони – особено онези, които отдавна са икономически слаби и където VW винаги е бил най-големият работодател.

В източния град Цвикау VW заетост имат 8000 работници директно, а други 20 000 работят за неговите доставчици. „Ако тези работни места изчезнат, това ще засегне също секторите на търговията на дребно и ресторантьорството“, съобщава едно търговско издание. Картината не е по-различна и в Емден, в Западна Германия. Оценките сочат, че около 100 000 работни места ще бъдат загубени в Германия през следващите години.

VW – компанията, която в продължение на десетилетия беше олицетворение на германската инженерна мощ – е само най-зрелищният пример за деиндустриализацията на страната. Германия продължава да изостава не само от международната конкуренция в лицето на Китай, но и от нации в рамките на самия ЕС. Както Ройтерс съобщи през май, от 2019 г. насам „индустриалният сектор на Германия е загубил 341 500 работни места, което е спад от малко над шест процента, което означава, че всяко 17-о работно място в индустрията е изчезнало“.

Краят на икономическите неволи на нацията не се вижда. Според скорошно проучване на Германската търговска камара, едва 23% от предприятията планират нови инвестиции. Тридесет и четири процента възнамеряват да съкратят инвестиционните си бюджети – ситуация, която засяга цялата традиционна индустриална база, от химическата промишленост през автомобилостроенето до машиностроенето.

И все пак, вместо да се изправят пред проблема, нашите слаби и непопулярни елити продължават да атакуват онези, които посочват причината за него – а именно германския преход към зелена енергия (Energiewende). Всъщност предшественикът на Мерц, Олаф Шолц, прекарваше времето си в лепене на етикети върху деснопопулистката AfD, наричайки я „Schlechte-Laune-Partei“ (партия на лошото настроение) заради опозицията ѝ срещу Нетната нула.

И дума не става за отказ от „прехода към зелена енергия“, въпреки че той задвижва скок в цените на енергията. Няма никакво желание за фундаментална промяна на курса на Германия. Което едва ли е изненада. От години германците са управлявани от политици, излъчвани от едни и същи коалиции, които следват пътя на най-малкото електорално съпротивление – ухажвайки все по-свиващите се свои твърди ядра от избиратели, докато игнорират структурните предизвикателства, пред които страната всъщност е изправена. Преобладаващото мото е „да я караме някак си“ (to muddle through). Те се вкопчват в надеждата, че антипопулистката „санитарна кордона“ (firewall) ще издържи и че работните места, загубени в традиционната индустрия, ще бъдат компенсирани от единствения сектор, който все още показва стабилен растеж – държавния.

И каква е централната стратегия на политическата класа за смекчаване на ефектите от икономическия упадък на Германия? Трупането на все повече и повече дългове. На 6 юли правителството представи проектобюджета си за 2027 г. и финансовия си план до 2030 г. Той се отличаваше с рекордни нива както на разходите, така и на дълга. Планирано е нетно заемане на средства в размер на близо 119 милиарда евро само за 2027 г. – което означава, че почти едно на всеки три похарчени евро ще бъде взето назаем. До 2030 г. се предвижда плащанията по лихвите само по този дълг да достигнат приблизително 80 милиарда евро годишно, което е двойно повече от сегашното ниво.

Част от тези взети назаем пари са предназначени за обновяване на разпадащата се инфраструктура на Германия. Гражданите обаче губят вяра, че държавата може да се справи дори с това. Например, въпреки масивните инвестиции, железопътната система на Германия остава безнадеждно ненадеждна. Най-много 40% от влаковете стигат до дестинацията си навреме. На 23 юни цялата мрежа парализира за повече от два часа след грешка в актуализацията на софтуера – прекъсване без прецедент от военните години насам.

Лошото управление на проекти доведе до подобни проблеми и другаде. Христоматиен пример е продължаващото с десетилетия строителство на новата железопътна гара в Щутгарт. Първоначално тя трябваше да бъде завършена през 2019 г., но сега е малко вероятно да отвори врати преди 2031 г. и има преразход на средства от около 10 милиарда евро. Нищо чудно, че обществеността е скептична по въпроса дали взетите назаем милиарди ще бъдат похарчени разумно. Както стоят нещата, вземането на заеми най-вероятно само ще удължи упадъка – позволявайки на една уплашена и безпосочна политическа класа да се опита да умилостиви останалата си избирателна база с обещания за пари.

„Европа е болен човек, който дължи най-голямата си благодарност на своята неизлечимост и на вечната трансформация на своето страдание“, пише Ницше във „Веселата наука“. За него това не е било нещо лошо. То е било знак, че приемането на житейските предизвикателства може само по себе си да се превърне в източник на интелектуална жизненост и растеж. Като ехо от неговите думи днес бихме могли да кажем: Германия също е болен човек – само че нейните политици са твърде уплашени от промяната. Вместо кухи призиви за оптимизъм, страната се нуждае от нови лидери със смелостта да назоват проблемите ѝ – и с решимостта действително да ги разрешат.

Автор: Сабин Беплер-Шпал

Източник: “Spiked”