Генерал без армия.

Генерал без армия.

Да! Вярно е, че генерал Румен Радев пое властта в едно от най-тежките времена за България. Вярно е, че за тази власт не се наложи да воюва. Главните виновници, след като коленопреклонно изпълниха всички желания на евроатлантическите си донори, след като им харизаха българския лев и докараха страната до пълен колапс, набързо спретнаха „протести“ и се измъкнаха поживо-поздраво, заедно с машите си, оставяйки Радев да вади въглените с голи ръце. 

Радев направи това, което народът искаше и очакваше от него. За съжаление тръгна в една тежка битка, предполагам с амбициозна  стратегия и за съжаление без подготвена армия.Или по-скоро с армия, в която, познавайки родната народо-психология, поне половината търси келепира. /Бих се радвала да не съм права/ 
Радев спечели, по един невероятен, може би и за самия него, неочакван начин. Пълното мнозинство стовари върху му толкова тежък товар, че дори генералските рамене не са в състояние да го издържат. 

Предполагам няма наивници, които да вярват, че в избори се участва и се печели без финансова подкрепа. При Радев – също. И това пролича, почти веднага, с някои твърде нелепи и необясними /освен с поети предварително ангажименти/ Да Радев е поел ангажименти, особено при липсата на армия. От тук насетне от него ще зависи, как ще се разплаща, с какво  и до кога. 

Не съм политолог, нито анализатор, нито дори социолог, аз съм от оная бързо топяща се част от народа, научена да наблюдава, чете, мисли и обработва събраната информация. И още нещо – част от ония, които се срамуват да се страхуват. Правя тази уговорка, защото мога да сгреша в някои изводи, но няма да се изплаша да призная грешката и да се извиня.

Безспорно за новото правителство /което всички идентифицират с Радев/,най-голямата и за мнозина необяснима, грешка бе външната министърка, която изявявайки себе си /според собствените й думи/, заголи рамо пред дипломат, с мащабите на Хакан Фидан, забравяйки, че на този пост е, за да представя България, а не себе си. Не е зле, ако не освободи поста, да й се напомни, каква е разликата между пилона на който се издига българският флаг и един друг… Впрочем не е зле да си припомни как Тръмп напомни за Зеленски да смени тениската с костюм.

Грешка бе и изхвърлянето с визите, които поне за момента, с нищо не сгряват българите.      

Изсилването със самолетите, като риторика по-приляга на „Възраждане“ Сигурна съм, че това е било желанието на Генералът, но при принудата да отстъпи, по-силно щеше да бъде да поеме отговорността за прибързаното изявление, вместо да прехвърля отговорността върху Парламента. Номерът изигран от опозицията я обрисува по най-категоричен начин – подлеци, правейки си гаргара по най-безсрамен и постоянен начин с България, народа и техните интереси. 

Огромна грешка е и подбора на съветниците и т.н. :PR. 

Генерал Радев, на който се довери преди всичко отруденият народ, вярно – беден, не умно-красив, но много повече изстрадал и мислещ, не би трябвало да се изправя пред него и да обяснява, че „само логистичната услуга“, не е въвличане във война?! Дали наистина в това може да бъде убеден поне един запасняк? Или дори една осемдесет годишна баба, която все още може да чете? Няма война без логистика. Това сме правили срещу СССР през ВСВ /за сведение на тиквениците, които и до сега припяват, че без нито един куршум срещу СССР, са ни окупирали/. Впрочем Иран нанася удари по всички свои съседи, които са дали територия или оказват логистична помощ на  убийците на децата и народа му…

Имаме сключени споразумения с НАТО и САЩ?! 

За какво? 

Тук сте длъжни да кажете истината – имаме ли споразумение да подкрепяме „партньорите“ си при откровени с нищо не предизвикана агресия. Защото агресията срещу Иран е АГРЕСИЯ! Избити семейства, духовни водачи, невинни деца /Не. Не е вярно, че са сгрешили пансиона с военно подделение, както не е вярно, че ЦРУ било заблудено за Ирак. 

Кой напада Иран – НАТО или САЩ? С какво сме задължени на  държавата, която се гаври с всички, които смята за слаби. С какво сме задължени на държавата, която може да отвлече президент, да докара, чрез санкции всеки народ, който не играе по свирката й, до гладна смърт. 

До тук ще спра, но ще продължа да задавам въпроси, особено за „помощта“. Която според синьо-жълте паветни герои, сме длъжни да даваме на една все по-силно фашизираща се държава. Въпросите са много и отговорите не са – коя съм аз, колко съм и до кога съм. Въпросите ще чакат отговори, въпреки безсрамната цензура, журналистическият и политически слугинаж и косвени заплахи срещу всеки дръзнал да има собствено мнение… 

Народът ни трябва да знае истината и я очаква от Генералът. Друг е въпросът дали този народ при едни санкции, които биха ни наложили, би издържал… 
И ще завърша с често употребяван от мен цитат, но особено актуален в този момент.

„За да живее, България има належаща нужда от нравствени великани, а не от безмълвни и поцепени нравствени кастрати. За да побеждава, България трябва да се води от възвишени характери, а не от безмълвни, роболепни самопоклонци.“ Полковник Дрангов /загинал, сражавайки се за България/