ГАРДЕРОБ

Все повече американски филми започват така: млада красива жена, почти момиче, отваря вратата на гардероба си, който е голям колкото социалистическа гарсониера, потъва в разкоша и красотата на лъскавите си дрехи и нещастно, през сълзи, заявява, че отново няма какво да облече.

Все повече убийства стават в гардероби. Просто се от­варя пространство за нови убийства. Ситуирането им в раз­лични пространства също е част от еволюцията.

Щастливите хора са измислица на Медиите. Преди да има Медии всички си бяха еднакво нещастни, убиваха се хората или умираха в спокойствие, докато един ден дойдоха Медиите и казаха на Хората - вие трябва да бъдете щастливи. Има начин. Струва 9 и 90. Освен това, докато си седите щастливи, за още по-добро щастие е хубаво да имате хубава кожа, зъби, очи, коса, нокти и уши. Освен това си купете батерии. Ме­диите направиха така, че хората да искат да са щастливи много повече от преди. Преди Медиите хората мечтаеха за хляб и сол, най-много за дървена свирка, днес мечтаят за ви­соки технологии, скрити в гърдите им. Нещо като силикон, нещо като байпас.

Медиите създадоха новия Франкенщайн, който често е жена. Хората се вглеждат в списанията за жени например и виждат, че те, списанията, се опитват да подменят всичко, с което са родени - лошата кожа, късите мигли, жълтите зъбки, счупените нокти и клекналите уши. Всъщност онова, което ви прави щастливи, вече не сте вие. Всички се възхищават явно на една силно гримирана жена, чийто любим предмет са едни изкуствени мигли. Те я правели щастлива.

Гардеробът изяжда обикновения човек, бил той жена или мъж, и го изплюва чисто нов и щастлив. При жените е повече гардеробът, при мъжете е повече автомобилът. Но всичко, в което се корени щастието в този му вариант, всъщност е до­бавка към човека. Към тялото ти. Примерно чанта. Чантата те прави щастлива. Вибраторът, Пръстенът, Парфюмът, Блузката, Обицата, Обувката. Другата Обувка.

Моделът на щастие е разработен в телевизионни предавания. Водещата Крадост се появява в лъскавото си издание на „Маниерно“ в събота сутрин и започва да отваря гардеро­бите на медийните щастливци - български те медийни звезди. Всяка една от тях е звезда, колкото супа стара леща, но това имат зрителите за закуска. Водещата Крадост се смее, тя е щастлива, на врата й виси колие, струващо много пари, направено от стоманена нишка с камъни „Пичеловски“. Срещу нея са застанали един педераст и една сериозна курва, които всячески убеждават зрителите, че ще бъдат щастливи, ако притежават още един парцал и дрънкулка. За да са наясно зрителите кое точно е щастието, Медиите и водещата Крадост го маркират. Казват — тази марка е щастие, тази вече не е ща­стие. Маркирането на щастието е част от заговора срещу хо­рата. Идеята е щастието да бъде надписано, етикетирано, за да го познаят хората. И за да знаят колко струва. Всъщност на хората просто им продават индустрия и те това много добре го знаят. Индустрията е щастие за хората. Незнайно защо обаче сякаш най-щастливи са собствениците на инду­стрията. Но и това не е верно докрай.

За да е по-убедително, в предаването „Маниерно“ има още един педераст, който ходи с госта на шоуто по магази­ните и му казва какво да облече. На друго място педерастите са доста по-убедителни и симпатични в идеята си да те убедят, че знаят какво да облечеш. В България дори педерастите са по-маниерни от нормалното. Педерастът се мръщи, намеква, подсказва, а всъщност от снощи го боли задника сериозно и дори не му е до това да е педераст. Той просто е педераст, защото нищо друго не може да прави.

Предаването продължава в студиото, където двамата гости идиоти, педерастът и курвата, която е много младо кра­сиво момиче, се събличат и обличат в нови дрехи. Идеята е да се покаже, че щастието е постижимо. Постижимо с по­мощта на малко петролни продукти, оцветители, вискоза, латекс, нишесте и копчета от ламарина. Всички се смеят, най-много се смее водещата Крадост, тя е бременна отново от нов мъж и това й харесва, дори я прави щастлива на външен вид, въпреки че на следващия ден й предстои да прави аборт. Всичко е лъскаво, блестящо и съвършено. Съвърше­ното идва от камерите, които никога не показват детайли, а хващат общи планове, където осветлението е добро. Каме­рите никога не могат да хванат примерно прах. Човешкото око вижда прахта навсякъде, камерата не може да я улови. За­това хората гледат предаването и се чувстват щастливи. Някои си водят записки пред телевизора за това как да бъдат щастливи. Публиката е усмихната, но рядко влиза в кадър, защото е лошо платена и твърде зле облечена за такова преда­ване. Водещата Крадост отмята колието от стомана и кристали „Пичеловски“ по своя щастлив начин и се усмихва като дете. Щастието е във въздуха. Никой не знае обаче, че предаването е на живо.

В този момент в кадър влиза едно момче, по-скоро мъж, доста неугледен, на пръв поглед абсолютно нещастен, съдейки по дрехите и прическата му, Според обикновения зрител това е нещо, което просто по-късно в изданието на Ме­дията може да влезе в друго предаване за гафове и телеви­зионни грешки.

Но този път не се случва така. Мъжът с неугледния вид, който влиза в кадър уж случайно - изважда много крив нож, приличащ на сърп, и прерязва яремната вена на водещата Крадост, заради което от врата й бликва много добре изглеждащо на тази светлина фонтанче кръв, което опръсква единия педераст, педераста гост. Същият педераст продължава да се усмихва, защото инерцията на щастието, породена от това, че участва в предаването „Маниерно“, е дълга като спирачен път върху много пъти сгазено куче. Съзнанието поднася като кола в локва от кръв - то е неуправ­ляемо извън сценария и модела на поведение, очаквания модел. Кръвта оплисква лъскавата копринена синя дреха на педераста, който поглежда надолу и се опитва да махне кръвта с ръка, все едно е паяжина, паднала от прожекторите. Но кръвта не е паяжина, тя е мазна и лепкава и гостът я раз­трива между пръстите си - показалеца, средния и палеца, така както се разтрива банкнота. Разтрива я, за да я осъзнае като кръв, не като паяжина. Водещата Крадост хлюцва като жена, която се извинява за звуците в гърлото си, докато кривият нож опира с хрущене в един от гръбначните й прешлени, наричан по-късно „епистрофей“ от съдебните медици. После ножът из­лиза като от масло, а водещата Крадост пада като отсечена на земята, докато незнайно защо над нея светва със силен от­блясък таблото „АПЛАУЗ“, което пък влиза в кадър заради това, че един от операторите трепва с двете си ръце и невяр­ващ какво се случва, поглежда извън монитора си. Сякаш мо­ниторът и действителността биха се разминали. Никой обаче не ръкопляска. Дланите на публиката се изпотяват мигновено, като на хора в самолет, които се страхуват да летят.

Педерастът със синята дреха изкрещяна силно. За разлика от курвите, педерастите са по-активни и реактивни. Курвите мислят и осъзнават бавно. Те живеят бавно, затова живеят дълго. Но педерастите не са такива. Същият разбира, че на живо в момента участва в сцена на убийство. А за да е не­адекватен, той започва да крещи и да драска с нокти лицето на неугледния мъж, носещ кривия нож, докато кривият нож разпаря на триъгълник корема на хомосексуалиста. На триъгълник са си разпаряли корема самураите, когато са раз­бирали, че няма за какво да живеят. Или са разбирали, че гос­подарят им повече няма за какво да живее. Това ги е правело щастливи.

От триъгълната дупка на корема на госта педераст изпа­дат гънки черва, както и едно по-дебело, гостът се опитва да си ги хване, но те са хлъзгави, подскачат в ръцете му, из­плъзват се и падат със смешен плясък на пода на студиото. Педерастът гост пада след тях върху тях и гледа в обувките на операторите, които стискат силно е ръце ръкохватките на камерите, осъзнавайки, че това са кадрите на живота им. Въпреки че има много кръв и мръсотия вече в студиото и вече има два трупа, на повечето хора от публиката не им минава друга дума през главата освен думата „неуместно“.

Неугледният мъж се обръща към курвата-гост, която го гледа озадачено. Така гледат жените, когато си забравил да им подадеш огънче, а те много държат на добрите обноски. Мъжът с ножа е висок, със скули, облечен е с черна мърлява фланелка, но явно има скъп часовник. Това са последните мисли на курвата гост, преди да изпадне в шок и да престане да функционира предният дял на мозъка й, където са социал­ните способности и общуването. Неугледният хвърля ножа на земята, удря жестоко момичето курва, така че тя пада по корем на земята и се разкрещява, от което перуката й отхвърча много настрани в краката на чистачката на студиото, а едната й изкуствена мигла се разлепва от гримасата и за­почна да виси като клепач по време на инсулт.

Курвата е паднала на пода и роклята й е като облак прах около нея, Виждат се краката й догоре, епилирани и блестящи. От удара с пода едното ухо на момичето е изхрущяло и я боли, но за нея истинската болка от ухото ще започне едва когато се види отново в огледало. В каданса на събитията няма време за нищо друго освен за действията на мъжа - той изсулва колието от стомана и кристали „Пичеловски“ от сце­пената шия на водещата Крадост и го усуква около врата на момичето курва. Стяга силно, сякаш знае, че колието е от сто­мана и ще издържи. Момичето изгубва дъх и съзнание. Не­угледният мъж с два пръста на дясната си ръка сваля бикините на момичето, ляга върху нея и обгръщайки я с крака, я пенетрира със средно големия си, но достатъчен за случая пенис. Много от свидетелите на ужасното убийство ще си помислят, но никога няма да кажат на никого, че не­угледният мъж е красив - прилича на ездач, защото в силната си длан е стиснал оцапаното с кръв колие на Крадост, сло­жено като юзда на врата и устата на момичето курва. Ездачът на курви в чуждите очи изглежда спокоен и съсредоточен, но не се усмихваше.

В този момент вече всички се разкрещяват, а един човек от публиката застрелва с пистолета си неугледния мъж. Из­стрелът е в главата, едва от метър и половина, но кръвта е много и кръвта и мозъкът на мъжа се объркват с кръвта на водещата, госта педераст и червата му, както и със спермата на лудия убиец, който, докато умира, свършва върху копри­нения гъз на курвата момиче. Тя сякаш спи - след време обаче ще оживее и ще дава интервюта за случая.

Мъжът, неугледният мъж с черната фланелка и дънките, има писмо в джоба си. В него той пише кратко: „Не вярвах, че сте щастливи така. Исках нещо да променя. Смятам да про­меня много“,

На следващия ден Медиите ще са много силно притеснени от размерите на насилието, което се поражда в обществото. Защото по същото време, когато се разиграва убийствената сцена в „Маниерно“, се оказва, че в още две телевизии още двама мъже са убили водещите на живо в студиата им, както и още една гостенка, името й беше Тъпрашкова - жена, която беше напълно невинна, но твърде често се появяваше и гово­реше за всичко от екрана - от футбол до морал. Между дру­гото за нейната смърт никой не съжаляваше, особено повечето зрители, които отдавна искаха да я убият и те. Име­ната на убитите водещи се споменаваха с много сълзи от всички, докато гостите им, като трупове, се неглижираха от общественото мнение. Говореше се, че модните журналисти бяха умрели, докато изпълняват дълга си, Дори се появи един такъв некролог за модния журналист Гений Свинчев, убит по същото време в конкурентна телевизия - нещо от сорта, че „ти умря, докато ни правеше щастливи.“

В едно от другите предсмъртни писма, на един от тримата убийци, се пусна слух, че пишело: „това не е телевизия, това е гардероб“. Всички журналисти и цялото общество бяха убе­дени, че всеки има право на мнение, но не бива никой никого да убива. И че щастието е в пътя към него, а не в самото ща­стие. Което повечето хора не разбираха: ако една чанта те прави щастлив, наистина ли пътят до магазина е смисълът на щастието?!

После се разбра най-голямата патетика - че водещата Крадост е била бременна, докато е убивана на работното си място. Някои социални групи в интернет се обединяваха за това да й бъде издигнат паметник като паметник на журнали­ста (и на неговия ембрион), който умира на работното си място, в контекста на това, че журналистиката е една от трите най-опасни професии. По-късно и това се забрави.

В гардероба на един от убийците не бяха намерени дрехи. Имало само стари електрически ключове, пирони, катинари и една играчка скачащ пенис от онези, които ги продават във сексмагазините и служат за забавление.

На следващия ден рано сутринта гинекологът Тодоров щеше да седи в кабинета си, нечел вестници и не гледал телевизия (защото много пиеше), и дискретно да се чуди в махмурлука си защо водещата Крадост закъснява и явно се е отказала да прави аборт. Ако е така, мислеше си гинекологът, дано да са щастливи - и тя, и детето й. По-късно той разбра всичко подробно от медицинската си сестра, накара я да му купи вестници, но не ги прочете, а ги сложи в служебния си гардероб, при изхабените инструменти за кюртаж.

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}