ФИЛОСОФИЯ НА УСПЕХА

Случвало ли ти се е да ревнуваш, да усетиш онова прималяване в стомаха, да си помислиш, о_, бога ми, тя спи и с други мъже, дали не са по-добри от мен, как го правят, защо я имат, нея, желаната - а аз я нямам? Това е най-томителното и дя­волско усещане. Случвало ти се е. И то не само с жена. Случва се с целия ти живот. Покрай теб минава млад, лъскав гъзопрофилен младеж с „Ауди ТТ“ - как го прави, копелето? Покрай теб профучава старец с мегатонен джип, който явно си има гараж в някоя яхта - адски неприятен старец, нали?! Покрай теб минава стар познат с момиче, какво момиче, какви крака, каква уста, какви бедра, каква принадлежаща другиму красота! Как го прави старият познат? Минаваш покрай къща, където млади реставратори лепят златни листенца върху статуи на горгони и грифони - каква прекрасна къща, където една дръжка на врата струва, колкото колата ти - ах, гадни копелета, - как го правите? Но най-неприятното минаване: някой е направил това, което мечтаеш - филм, книга, изпял е песен, която е хубава, някой рисува с дуенде, което ти няма да имаш, дори и да вземеш всичката кока на земята - как, бога ми, как им се случва това на хората?! Защо на другите?!! Те успяват, ти не. Вече си на 25. Помисли върху това.

ФИЛОСОФИЯ НА УСПЕХА-ПЪРВА ЧАСТ
Презрението

Не им завиждайте. Няма завистник, на когото да му се е случило нещо хубаво в този живот. Завистта е губене на време. От нея по-голямо губене на житейско време са разговорите за това, как на теб всички ти завиждат. Грешиш. Живееш на толкова малко място, с толкова малки и жалки мечти, че не си струва дори теоретично някой да ти завижда. Говоря за пла­нетата, не за държавата.

Презирайте с удоволствие всеки, който има нещо повече от вас. Това ще ви осигури спокоен сън и време да размишлявате за това, от което наистина се нуждаете. От сън, обаче, може да ви лиши телевизията - тя не е нищо друго освен ка­талог на това, което нямате. Всяка актриса е по-хубава от жена ти, всяка кола е по-разкошна от твоята, а куфарчетата с пари по филмите предвещават космическа инфлация. Ку­фарчета с милиони, лаптопи, пълни с милиарди, кражба на военния бюджет на Пентагона - колко много пари има на този свят! Това (вече може да сте убедени) - никога няма да ви се случи. Презирайте телевизията. Презирайте младите гъзари с аудита, те ще влязат в затвора. Което ще им спаси живота, защото иначе ще катастрофират. Презирайте ухае­щите старчета, защото тяхно е царството небесно, техни са хапчетата за простата, хапчетата повдигач, хапчетата за оро­сяване на ануса и други пръстеновидни мускули. Презирайте младата жена на вашия стар познат - ще ви кажа от опит, - тя току-що е хванала неприятен трипер (не си спомня от кого) и не иска никой да разбере за това. Което е адски мъчи­телно - да лекуваш обикновен трипер, без никой да разбере за това - това е женско бойно изкуство, неведомо за мъжете.

Презирайте всичко лъскаво - нито една дръжка за врата, която струва повече от колата ви, няма да може да отнесете със себе си след смъртта си. А в живота ви една дръжка за врата, каквато и да е тя, не може да помогне много. Или може? Сега се замислих - всъщност, една златна дръжка на вратата може дори да ти помогне и в секса. Има жени, които харесват секс с дръжка на врата. Ако дръжката е златна, това може да ги възбуди повече, отколкото обикновения ви член, направен от плът и кръв. О, има такива жени - златните дръжки за врати ги правят щастливи.

Не си струва да завиждате и на някого, който е направил филм. По-важно е във вашия собствен филм нещо да се случи, някой да умре или някой да се роди. Това прави филма истински, живота ви истински - няма значение, дали сте го заснели, или не сте. Завистта е червей, истинският враг на успеха е суетата. У нас впрочем е пълно със суета, не с успех.

ФИЛОСОФИЯ НА УСПЕХА. ЧАСТ ВТОРА
Критерии

Има няколко критерия за успех. Понеже написаното по-долу ще съдържа оценъчни елементи, се налага нашият кръг, списанието (което всъщност проповядва успех), да бъде изклю­чено от класацията. Иначе хора като Захариев, основателите, редакторът Спахийски (като изключим методите му на пиене) и моя милост биха могли да заемат ключови позиции в тази класация. Но, когато човек раздава награди, трябва да се из­ключи от списъка.

1. Критерий за успех: парите

Цифрите. Неприятно ми е да го кажа, не искам да си го призная, но е така. Съжалявам, ако съм ви изненадал неприятно. У нас известните хора, които виждате по телевизията, са силно притеснени за пари. Ще ви кажа защо - никой не знае какво работят те! Някой ще ми каже ли какво работи Евгени Минчев? С остроумие и агресивна хомосексуалност той пред­ставлява сигурно мечтата на много островни и пасторални хо­мосексуалисти, но всъщност е заблуда за успех. Той е народен избраник на нарцистичната хомосексуална суета. Панталоните с ръб и прическа, добрият сърфист се удави“, забележките, че на другите обувките им са евтини, предпазват от едно призна­ние - у нас звездите са бедни и трябва да крият това от дру­гите.

И неговата суета, на Евгени Минчев, даже не е проблем - той има скъпи палта и евтини млади мъже за показване. Проблем е, че дори хора, за които се знае какво работят, също нямат пари. Повечето са певци, групи, телевизионни звезди, хранещи се на коктейли и харчещи само за дрехи. Страшно е да си звезда в България. Още не са се сетили холивудските продуценти да ни се подиграят и на тази тема. В някаква степен, предполага се, че Евгени Минчев е богат. Той контактува с много хора. Хубаво ще е, ако това му донесе и пари освен удоволствие.

2. Критерий за успех: начинът на харчене

Милиони долари за дрехи не са успех. 800 долара за ролка тоалетна хартия от коприна със сребърни нишки в нея, са форма на неуспеха и падението, близки много повече до гpexa, отколкото до приятните усещания, свързани със зад­ника ти. Къци Вапцаров изкарва много пари от една телеви­зия. Но нещо му става - шоуто му е тъпо и разчита на неебалите пичове от крайните квартали. Костюмите на музи­кантите струват пари, но въпреки това тези музиканти из­глеждат нелепо. Мускетари с китари е видимата дебилност на повечето хора у нас, които се занимават с шоу, телевизия, книги и филми. Те имат пари, някакви пари, но са вредни. На тях трябва да им се забрани да харчат. Трябва да имат много пари и да си ги сложат отзад. Те така и правят. Техните пари обаче възпитават вкус - вкуса на пародонтозата в устата на публиката. Шоуто, от което ти падат зъбите.

3. Критерий за успех (симптоматичен): публичните професии

В една нормална страна един обикновен репортер живее добре, сносно, човешки. Неговата професия е престиж, който носи пари. У нас дори топрепортерите са цървули. Сиромахомилното отношение, суетата да си репортер и вярата, че в тази страна няма пари, ги прави истерично изненадани, когато станат на 45 години - ами те всъщност финансово са там, където са били и преди. Има един прекрасен репортер от Нова - Васил Иванов, твърде обикновено име, за да бъде запомнено. Ако този човек продължава да кара стара кола, това означава, че се е преебал. Той е твърде добър репортер, за да бъде беден човек.

Ами един режисьор у нас? Беден, прашен, той е суха черупка и поза, отразяваща невъзможните му мечти. Режисьорът е човек, на когото му трябват пари, за да снима сънищата си. Знаете ли защо ние нямаме велики режисьори? Защото в тази страна се продава кисело мляко, а кошмарите са безплатни. Повдига ми се и ми е жал заради хората, които имат сънища за снимане, а седят на една ракия цяла нощ и се опитват да ги разкажат на един дебел пич, който пие тайвански коняк с на­киснати в него тигрови пениси (много скъпо нещо, честно). Колко искате, момчета, за вашия проект?! Не мога да ни дам толкова - ще ви дам 1000 лева, мисля, че ще успеете да го за­снемете.

Не, няма да успеят. Но ще се съгласят на хилядата лева, защото искат и те да пият - ако не друго, ракия. Има един млад режисьор, Драго Шолев — той още не знае в каква безнадеждна професия ще се удави талантът му.

Ами актьорите у нас?! Момчета и момичета - не ставайте актьори у нас! Актьорите са лакмусът на неуспеха у нас и заместването му със суета. Един актьор в кабелна телевизия в Индия, Белгия, Шри Ланка, САЩ, Бразилия и дори Гърция е богаташ. Виждали сте вилите на актьорите в едни списания, различни от нашето списание — а вие играете ли въобще? Дори и на Аня Пенчева й се наложи да се ожени няколко пъти, за да стигне ДО хубава вила като замък, построена специално за нея.

Тъжно ми е и ме е страх за всичко, което правите.

Защо те, някъде и на изток, и на запад, хората с вашите публични професии имат пари, а вие нямате. Или си признайте, че сте бездарни актьори, или намерете цифров израз на гения си. Или всички ще се направите на Маруис - всички ще се оттеглите в отшелническата черупка на гения си. Мариус може да си го позволи, вие не. Но не, вие няма да напра­вите нито едно от трите неща (признание за бездарност, пари или отшелничество), вие ще играете — заради малко евтин секс зад кулисите и заради ръкопляскането на роднини и хард-почитатели на вашата личност. Спрете да играете за тези пари. Спрете да играете заради суетата. Вие сте идиоти, ако продължавате да го правите.

За всичко са виновни продуцентите. У нас никога не е имало продуценти. Имало е бирници, полиция, банкери, кабарета дори. Но продуценти не е имало. После имаше милиция, милиция, милиция, казарма, пак милиция. Нямаше продуценти, спомням си. Сигурно затова днес продуцентите са идиоти. Това, което вършат, щеше да бъде успешно, ако бяха посредници в сделки с фиби, ластици и басма.

4. Критерий за успех: българската добавка

Успехът у нас е там, където се продава нещо за пипане. Познавам един човек, който е супер богат, защото продава многотонни калиброващи машини. Ако нещото, което продавате, е материално, ако става за пипане, то се продава добре. Липсата на продуценти е обусловила дисфункция на естетската част в мозъка на българите. На българите никой не може да им продаде мечта. На българите ежедневно политиката им продава само една стока - наречете я „бъдеще време“. На българите им се продава едно причастие - „ЩЕ“. В този смисъл повечето българи са идиоти.

5. Критерий за успех: властта

Символът на успеха на поколението Слави Трифонов не е просто богат. Той е пример за упражняване на власт. Това, което некадърно правят политиците, се прави къде фино, къде чаровно, къде с черпака по путката от Дядото. Слави Трифо­нов е за българския шоубизнес това, което е Димитър Благоев за социалистите. Той упражнява власт първо върху едни фини и много интелигентни хора (екипа му, музикантите му), пре­връща тези хора в оръжие и послание, и продукт, застава на спусъка на тази убийствена машина и под дулото на тази ма­шина се упражнява повече власт, отколкото стрелба по живи мишени.

Слави е единственият човек, на когото може да завиж­дате. Просто е - неговата крачка от Плевен до bТВ е гигант­ска. За нея се иска не просто характер, а и доста жестокост. Същият критерий би трябвало да упражняват и политиците. Но те са идиоти, да ви занимавам ли с тях? По-добре се зани­майте със себе си на изборите - виж за кой дърт гад пускаш бюлетината, виж си инерцията, виж се последните 15 години - едни хора ти обещават бъдеще време. Избери от тях поне един, който говори свързано - това ще генерира еволюция.

6. Критерий на успеха: жестокостта

Съжалявам, но бандитите у нас са критерий за успех. Да, точно така, бандитите, мутрите, момчетата. Съжалявам за теб, а не за тях. Всеки един от тях е пич, свестен човек, приятен събеседник. Но имам още по-лоша новина за теб - всеки един от тях е по-умен от теб. Дори и тези, дето ги има във вицовете - и те са по-комбинативни от теб. Обществото декомпенсира собствената си непълноценност с вицовете за мутри - то не иска да признае, че е неактивно, глупаво, дезорганизирано и (ок!) мекушаво. Точно това общество по времето на социа­лизма декомпенсираше жалкия си страх от властта на тота­литаризма с вицове за милицията. Това са същите вицове, същият страх, същата липса на успех и същата обща страх­лива реакция. Активността, комбинативността, строгата ор­ганизация, твърдостта на характера са чисто лични предпо­ставки за успех. Момчетата ги имат. Вие ги нямате. А освен всичко, вие не желаете дори да приемете диагнозата - вие сте по-зле и от мутрите. Вие освободихте нишата им за дей­ствие. Техният успех е построен на принципа на вашия не­успех. Това е така. Утешихте ли се?

7. Критерий за успех: пичът

В дългото търсене на пич по този критерий избрах Жени Калканджиева. О, тя се ебе с мутри. Ами ебете се и вие, приятели. Кой е казал, че успехът е морална категория? Кой е казал, че трябва да успееш сам? Кой е казал, че няма да ползваш освен ума си и части от дупето, усмивката, самочув­ствието, както и да жертваш част от приятелите си от дет­ство? Вие искате успех - ако наистина говорите за успех, престанете да обяснявате успеха на другите с техния сексуа­лен живот. Жени Калканджиева е субективен критерий, разбира се, но е и много, ама много лоша новина за хората у нас - же­ните ни са абсолютно неуспешни като реализация в живота. Ако Калканджиева не ви харесва като пример, сетете се за някой друг пример. Може би някоя фолкпевица?! Може би някоя жена учен от БАН? Аз не се сещам. Трябва да си пич, за да усетиш философията на успеха. Много малко жени са пичове. Много малко известни хора са пичове. За да разбе­рете защо намесвам Калканджиева — много морални стожери и патрони на нацията са обикновени лигльовци. В едно теле­визионно състезание поетът Цанев загуби играта и веднага реши, че само честни хора са гласували за него. Така каза той — сигурен съм, че само честни хора са гласували за мен. Айде бе. За тебе само честните (затова губиш, логично), а за конкуренцията само нечестните (затова печелят те - нечест­ните са повече). Защо така реши този човек? Кое от живота го кара да мисли по този начин? Със сигурност между гла­сувалите за Стефан Цанев има поне една жена, която изне­верява на мъжа си, и поне един мъж, който бие жена си, поне един старец, който е лъгал в името на революцията, поне една баба, която крие данъци от имотите си. Защо реши, че гласуващите точно за теб са честни, защо всичките да са честни? Не разбирам.

Освен това може да бъдете сигурни, че за разлика от много жени, Калканджиева се ебе, с когото си иска, докато Стефан Цанев — не. А между другото - това с кого се чукат горните двама не е информация, която ще ви помогне да успеете в жи­вота. Това е типичен пример за информация, която непрекъ­снато ви занимава, но няма да ви помогне. Забравете я.

ФИЛОСОФИЯ НА УСПЕХА, ТРЕТА ЧАСТ
Успехът е неморален

Приемето го. Има хора и общества, които се лишават от ус­пеха на единиците и отиват да живеят в комуни някъде в Сибир. Преди много време в Русия беше осъществен титани­чен експеримент, който целеше да докаже, че успехът може да е за всички и може да е морален. За 75 години този експе­римент рухна; в него имаше едно-единствено нещо - мечтата за един справедлив свят, за много честни хора, които гласуват за НАЙ-ЧЕСТНИЯ. А то какво стана - лайна. Всички започ­нахме отначало. Никой не ни се извини, че загубихме исто­рическо време, в което можехме поединично да успеем и да преуспеем. Защото няма закова нещо като ОБЩ успех, както няма и критерий кой непознат човек е честен и кой не е.

Има и друго: ако сте умни и вярващи хора, истината е, че успехът не е важен. Ако ви се успява, успявайте. Ако ви се почива, почивайте си. Единственото, което трябва да знаете, е, че успехът е възможен. В някакви граници, разбира се, не прекалявайте.

ФИЛОСОФИЯ НА УСПЕХА: ЧАСТ ПОСЛЕДНА

СТРАХУВАЙТЕ СЕ от него. Когато хората правят планове, боговете се усмихват. Когато хората постигнат това, за което са мечтали, боговете се превиват от смях. Онова, което трябва да знаете със сигурност, е, че личният ви мъжки успех няма да задоволи жена ви. Успехът ще ви накара да напълне­ете. Успехът ви ще нарани много хора - и близки, и далечни. Заради успеха си рискувате да попаднете в ада. Никой да не ви обича. Да живеете в злато и власт, които да ви лишат от нежност. Успехът ще нарани лигавицата на сърцето, носа, задника и други нежни места по тялото и характера. Трудното не е да успеете. Трудното е да понесете успеха. Питайте ни нас. Пробвайте. Пак ще си приказваме.

{BANNER_ID-4}

{BANNER_ID-3}