Европа се опитва да закърпи миграцията с изолирбанд

Европа има Пакт за миграцията и убежището, правила за връщане, граничен контрол, механизми за спешни ситуации и все по-шумни политически спорове. Това, с което не разполага, е цялостна архитектура за миграцията.

Европейската комисия съобщи, че едва 28 процента от решенията за връщане са били изпълнени през 2025 г. Междувременно на 17 юни Европейският парламент одобри нови правила за връщане, включващи възможността за създаване на центрове за връщане извън границите на Съюза. След гласуването някои евродепутати скандираха: „Върнете ги обратно“.

Европа би трябвало да се срамува от това. Не защото връщанията са ненужни. Те са необходими. Но континент с историята на Европа трябва да разбира разликата между прилагането на закона и превръщането на човешки същества в политически театър.

Решение, което не може да бъде приведено в изпълнение, не представлява оперативен капацитет. А по-силните викове за депортация не създават необходимата инфраструктура за нейното осъществяване.

Европа се опитва да запечата пробойна в корпуса на кораб с изолирбанд. Това може да покрие дупката за миг. Но не поправя съда.

Миграцията започва много преди някой изобщо да достигне европейска граница. Тя започва там, където хората губят сигурност, работа, стабилност или надеждно бъдеще. До момента, в който даден човек достигне Средиземно море или полско-беларуската граница, трафикантите може вече да са взели спестяванията му, а враждебни правителства може вече да го използват като инструмент за натиск.

Защо Европа чака да се стигне до този момент, преди да започне да управлява процеса?

Последователността трябва да бъде обърната.

Първият контакт с европейската миграционна система трябва да се осъществява в страната на произход на кандидата или в страната на настоящото му пребиваване: дистанционно, чрез дипломатически мисии или чрез оторизирани екипи, работещи на местно ниво. Самоличността, произходът, сигурността, квалификацията и обстоятелствата се оценяват, преди съответното лице да предприеме пътуване.

Кандидатът подава заявление към Европейския съюз, а не към Германия, Франция или друга предпочитана дестинация. Централен европейски изпълнителен орган координира оценката и разпределя одобрените кандидати според реалния капацитет: заетост, жилищно настаняване, образование, местна инфраструктура и интеграционни ресурси. Дадено лице може да бъде насочено към Полша, Испания, Италия или друга държава членка, където тези условия могат да бъдат изпълнени.

Единствено одобрените кандидати преминават към европейски миграционни центрове извън ЕС за окончателна подготовка, документиране и организирано пътуване. Онези, които получат отказ, никога няма да имат нужда да пресичат поредната граница само за да разберат, че Европа няма да ги приеме.

Това променя икономическата логика на миграцията. Хората вече няма да залагат спестяванията си в ръцете на трафиканти, преди да са получили административно решение. Европа ще определя кой влиза, преди тези хора да пристигнат, вместо да се опитва да възстановява самоличности и намерения след неконтролирано преминаване на границата.

Приемът трябва да означава и участие. Човек, пристигащ легално, следва да влезе в подготвена среда: място за живеене, път към заетост, езиково обучение и местна интеграция.

Изоставянето на хора в центрове за колективно настаняване, без работа, чакащи поредното административно писмо, не е интеграция. Това е създаване на зависимост.

Системата се нуждае и от механизъм за извеждане, който действително може да се приведе в изпълнение. Ако прието лице впоследствие наруши условията за пребиваване и загуби това право, трябва да съществува подготвен маршрут за връщане. Сигурни, подходящо оборудвани съоръжения извън ЕС, създадени чрез споразумения с приемащите страни, осигуряват необходимата инфраструктура.

Незаконното влизане следва отделна процедура по правоприлагане. Проверените оценки за сигурност и сигналите за тревога се споделят в целия Съюз, така че решенията, взети преди пристигането, да могат да бъдат прилагани на всяка външна граница.

Всеки етап има определена функция: контакт, проверка, решение, разпределение, подготовка, влизане, интеграция и, при необходимост, извеждане. Всяка функция е свързана със следващата. Именно това прави структурата истинска архитектура, а не поредния сбор от регулации.

Европа може да промени реалността на миграцията, като промени мястото и момента, в които се вземат решенията. Тя може да замени контролираните от трафиканти пътувания с организирани легални пристигания, административното безвремие — с подготвена интеграция, а неизпълнимите решения — с оперативен капацитет.

Въпросът не е дали Европа трябва да ги „пусне да влязат“ или да ги „върне обратно“. Въпросът е дали Европа е готова да проектира и управлява целия този процес.

Един пакт не е архитектура. Една ограда не е архитектура. Един център за връщане не е архитектура.

Европа има нужда от системата над тях. Стига толкова изолирбанд.

Автор: Матеуш Хжановски (Mateusz Chrzanowski)

За автора: Матеуш Хжановски е архитект на комплексни системи („System of Systems Architect“), анализатор и автор на коментарни анализи, фокусирани върху стратегическите системи, институционалното планиране и структурните реформи в политиките на Европейския съюз.

Източник: „Brussels Signal“