Автор: Николай Марков, ФБ
Ето така си отиваме! Тихо. Един след друг. Като кротки агнета, попаднали в челюстите на вълци. Отиваме си без много шум, почти невидимо. Насищаме глада на дивите зверове, оказали се по смисъла на някакъв мъртъв закон, наши господари. Само миг и малките камъчета ни затрупват, сякаш никога не сме били. Ние нямаме значение, независимо имаме ли вина. Някои невежи твърдят, че и смъртта била от Бога. Глупци. Невежи твари.
От Твореца е само животът и всяко добро! Нищо друго.
Свободната ни воля, поставена пред изпитанията на суетата, гневa отчаянието и страстите, са дяволска работа. Понякога човешка, когато си продал душата си на тъмнината. Това се случва само веднъж и завинаги.
Не зная какво друго да кажа! Не зная и на кого да го кажа! Хора много, но човеците са на изчезване. Остават само безплътните духове и сенките от минали животи.
Милен беше убит! Не беше случайност, нито искам обяснения от типа "инцидент". Прочел съм много книги за инциденти, особено подобни. Прекалено много са балкански инциденти и странно, че не се случват на който смятаме, че заслужава такъв инцидент.
Неизвестните са много и сами виждате, че фактите се погребват един по един - бавно и методично! В едно с Милен и всеки друг, преди него. Има много усърдни гробари, които го правят професионално. Наемници.
От нас зависи пътят ни нататък. От волята ни за живот или от страховете пред смъртта?! Всеки от нас е длъжен да направи неотложен избор! Един избор, който ще го оправдае завинаги или ще го осъди за вечността...
Сбогом на Милен. Един от нас.

{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.