Един сЮнет за дубайски лукс по българска рецепта

В България има нова мода – мъже с големи гърди, които прикриват пилешките им сърца, мозък няма да споменаваме - в този разказ е излишна карантия.

Но някак колкото и да блъскат по масата с големите си синтетични мускули и да заплашват, че ще изядат теб, далака ти и продуцента, нищо не може да се сравни в порцията стриди, която ни поднася родният ефир.

В днешно време само една истинска жена може да разбере хормоналните сривове и истеричните моменти от живота на съвременния мачо. Тия мускули, в които плува цялата химия от Менделеева таблица, остават някак незабелязани от зоркото око на зрителите, защото да бъдем честни – виждали сме много неща по телевизията, но този сезон за първи път виждаме мъже с по-големи бюстове от тези на нежния пол.

Днес е повече от задължително да гледаме риалити формати, защото те са ясен положителен тест за болестта, която се крие зад привидния лукс на социалните мрежи.

Дори да изключиш телевизора и да прочетеш някой сЮнет, с който да прочистиш изцапаната си лирична душа от помията на праймтайма, някъде там в съседната стая детето ти манифестира олд мъни дубаец, който да я освободи от робските окови на филията с лютеница, която е яла години наред и най-накрая да получи заслужена порция стриди в менюто. На по-късен етап може би ще разбере, че тя самата е била част от менюто, но ще бъде късно, защото се е научила да иска 50 К издръжка на 5 езика, но не ги владее достатъчно добре, за да разбере, че в тая професия изхарчени са не парите за чанти, а валутата, в която се е превърнала самата тя.

Странен феномен е, че скъпоплатените дубайски туристки винаги, завръщайки се в България от арабските страни, където знаем, че феминизмът далеч не е държавна политика, гордо размахват правата на жените пред кривия нос на българската робиня. Защото, ако за тях има нещо по-срамно от това да си на работа от 9 до 17, то това определено е да излезеш със собствения си нос на улицата.

Историята на олд мъни лейди обаче далеч, далеч не толкава лесна. Освен че напускайки границите на българското село, в което е родена, трябва спешно да се отрече от родината, носа си, зъбите и всичко, което я свързва с балканския срам, тя трябва да се надпреварва с времето и конкуренцията. 

С цялата тая пластика всеки Пешо от Лом може да се превърне във Франческа от Париж. А за разлика от българската идиотката, която ще бачка следващите 50 години до пенсия, то дубайските туристки приключват кариерата си на около 30.

И тук нашите риалити формати са като са последен пристан за олд мъни лейди, която е решила да монетизира целия си опит с последователки в социалните мрежи, защото там където е била тя може и да ти счупят носа, ако говориш повече от стридата в чинията си, но след 2-3 пластики ще си като нова, а колкото са по-солени сълзите ти, толкова по-бързо зарастват шевовете. И за какво ти е истинско щастие, ако усмивката ти размести новите скули?!

В тоя бизнес менте може да са само брадичката и гърдите ти, но никога гривната. Тази философия обаче трудно влиза в дървената глава на българската робиня, защото единствените морски дарове, които е яла ще си остане цацата на Китен. Срам! По-срамен е само носът й!