“Е нали уж се възмущаваш от руската агресия в Украйна, какво критикуваш украинците?!”

“Е нали уж се възмущаваш от руската агресия в Украйна, какво критикуваш украинците?!”
Възмущавам се, факт. Не мога да я преглътна тая война и това е. Не ми дава мира и ме души от възмущение. Но не мога да преглътна и забравя всичко, което съм чела за Украйна в западните, па дори и в нашите правоверни медии. 
Статия в “Дневник”. Годината е 2015, никой не знае, че само след няколко години ще избухне война. “Дневник” пускат любопитна статия за Донецк, от която разбираме:
1) През 2015 правителството в Киев спира пенсиите на възрастните жители на Донецк. Повтарям - правителството спира пенсиите на възрастните жители на Донецк. За какво ги наказва? Не знам. But let that sink in. 
2) Хората се редят на безкрайни опашки за храна, раздавана от местен олигарх. Защо? Защото правителството на Украйна е спряло пенсиите им и нямат пари дори да си купят хляб. Let that sink in. 
3) “Всичко това се случва на фона на постоянните експлозии в различни части на града”. Я пак? Да не би кореспондентът на “Дневник” да ни казва през 2015 година, че градът е обстрелван “постоянно”? Let that sink in. 
Кофти работа. Какво се оказва? Правителството в Киев спира пенсиите на старците и бомбардира града още 2015. Тоест, ще вземе да се окаже, че войната си тече от 8 години и има тежка предистория с много мръсотия и кал и от двете страни. 
Съжалявам. Ненавиждам тази война и правя всичко възможно от 8 месеца насам да давам моята лепта, като намаля поне малко ужаса и страха в сърцата на двама старци, които съм приютила. Но не съм сляпа, нито малоумна, а истеричният патос, с който се коментира мерзавщината на едните и героизма на другите ми е дълбоко фалшив. Просто защото помня греховете и на двете страни. И не съм нито лицемер, нито лъжец.