Друго обществено съзнание или цензура?

Томас Главинич, австрийски писател, преведен на 18 езика, носител на доста национални и международни литературни награди, е обявил фалит. Дължал 163 000 евро, които не можел да върне. 

Чета коментарите под съобщението, хората казват, че спрели да купуват книгите му, когато се обявил за разбирач на крайнодясната Партия на свободата (нещо като "Възраждане"). 

Преди месец се срещнах с приятел журналист, не го бях виждала от 2018 г. Тогава се беше изцепил с хомофобски коментар в "Ди пресе" срещу хомо-брака. Навремето и аз му бях написала възмутен мейл, но бях забравила за случая. Сега ми разказа, че са спрели коментарите му във всички вестници в Австрия, Германия и Швейцария. 

След две години пълна изолация от медиите в момента има право да пише само репортажи, не коментари. Правят разлика хората между коментар и репортаж, има правила в жанра, които се спазват. 

Малко се смутих от тези мерки, все пак приятел, пък и не го познавах като хомофоб, доста награди беше получавал преди това. Сега той ми каза: "Ти поне ми написа, а други просто прекратиха да ми се обаждат. Без нито една дума." Той и книги е издавал, спрели да го канят на четения. 

Поразпитах други познати как гледат на това, не е ли политическо уволнение, все пак. 

Повечето казаха: това не е цензура от медиите, а пазарът вече не търпи текстове, които са срещу признаването на сексуалната различност. 

Сега случаят с писателя показва, че литературният пазар не търпи и автори, които под някаква форма подкрепят крайнодесни партии. 

Ражда се друго обществено съзнание. Сигурно на нас, по-възрастните, ще ни е необходимо време да го проумеем, ще го определяме като цензура, ще ни е трудно да разваляме приятелства, но младите нямат такива задръжки. Не купуват, не гледат и така решават пазарно въпроса.