Дъглас Мъри: Книгата с трикове на Путин е същата и след четвърт век — мирните преговори са безсмислени

Президентът Джордж У. Буш прочуто подцени Владимир Путин.

Попитан за впечатленията си от руския президент след кратка среща през 2001 г., тогавашният американски президент заяви, че е „погледнал в очите на Путин“ и „видял КГБ“.

Странно е, че Буш си е въобразил, че притежава някаква мистична способност да прозре душата на руския си колега. През годините президентите на САЩ идваха и си отиваха, но Путин остава, продължавайки да обърква американските си събеседници.

Буш разбра какво стои зад очите на Путин твърде късно.

Към края на втория мандат на Буш, през 2008 г., Русия на Путин нахлу в съседна Грузия.

Въпреки че Путин не получи всичко, което искаше от този конфликт, бруталното му нахлуване му позволи да изгони грузинците от Южна Осетия и Абхазия и да разположи руски войски там.

Урок от историята
Това беше сравнително малка война, но много хора на Запад сякаш са я забравили.

Откакто Путин повтори маневрата си от Грузия в много по-голям мащаб в Украйна през 2022 г., все още има хора, които се преструват, че Украйна е всичко, което иска Владимир Путин.

Това е историческа грешка.

Обикновено световните лидери могат да се оценяват по два начина: какво казват и какво правят.

Путин понякога е откровен, друг път е загадъчен относно желанията си.

Когато говори пред руския народ, може да бъде ясен относно разширението, което иска — включително възстановяването на Съветската империя.

Към другите той може да играе по-фина игра, заблуждавайки незнаещи чуждестранни интервюиращи.

Но истинското познаване на Путин идва от делата му.

И нека разгледаме последните му действия.

Тази седмица той нареди някои от най-големите въздушни нападения върху Украйна досега.

Президентът Тръмп, който вярваше, че е в процес на примирие с руския президент, най-накрая изглежда загуби търпение.

„Абсолютно лудо“ — така Тръмп определи последното нападение на Путин срещу съседната му страна.

Говорителят на Путин отговори, определяйки думите на Тръмп като „емоционални“.

Но Тръмп е прав да се ядосва на действията на Путин.

Защото докато протака преговорите — отлага срещи, нарушава обещания — той умишлено продължава войната, която е започнал.

И малко признаци има, че той ще спре тази война скоро.

През последните три години той е преструктурирал цялата руска икономика в режим на военни действия.

С производството на оръжия на пълен капацитет и милиарди долари, изразходвани за военната икономика, Путин няма големи причини да спре войната, дори и да искаше.

Русия е добра в издръжката на дълги конфликти, а нейният народ е свикнал на лишения.

Сравнете това със западните сили, които твърдят, че искат да се противопоставят на Путин.

Тръмп с основание настоя европейските съюзници на страната да поемат повече отговорност в отбранителните разходи.

Той е напълно прав и неговият натиск вече дава положителни резултати.

Грешката на Германия
Когато Ангела Меркел беше канцлер на Германия, тя направи редица катастрофални политически решения, свързани с Русия.

Едно от тях беше ентусиазмът ѝ за внос на евтин руски газ чрез проекта „Северен поток 2“.

Още по-лошо бе, че по време на канцлерския ѝ мандат разходите за отбрана на Германия паднаха до едва 1% от БВП.

Днес, след нахлуването на Русия в Украйна, Германия осъзнава, че ще трябва да се мобилизира.

Под натиска на Тръмп канцлерът Фридрих Мерц обещава да увеличи разходите за отбрана до 5% от БВП.

Което е два пъти над базовия ангажимент, очакван от страните членки на НАТО.

Но въпросът кога това военно разходване ще се превърне в реалност е друг.

Възможно е всички ние да умрем от естествени причини преди Германия да успее да увеличи производството на оръжие и набиране на войници.

Путин знае това. Той знае, че с една Америка, която не му заплашва безопасността, и Европа, която не може да се организира, картите са почти изцяло в негови ръце.

Това е още една причина, поради която той си позволява и малки привилегии, и грандиозни пренебрежения.

Пренебреженията включват повтарящите му се твърдения, че е ангажиран с мир, докато бомбардира Украйна.

Малките привилегии са неговите ясни намеци към съветското минало.

Тази седмица в московското метро беше открит нов паметник.

Но новата статуя е на стар лидер.

Това е грозен паметник в съветски стил на Йосиф Сталин, заобиколен от статуи на обожаващи работници и деца. Цветя бяха поставени пред паметника веднага след откриването му.

Тази скулптура разказва своята история.

Тя е част от концентрираната кампания на Путин и режима му да реабилитират съветския диктатор, който е отговорен за повече смъртни случаи и страдания от всеки друг руски лидер.

Освен отговорен за смъртта на милиони свои сънародници, Сталин е известен като един от най-кървавите, хитри и експанзионистки лидери в руската история.

И то сред сериозна конкуренция.

Имперски мечти
Защо тогава властите в Москва отново го възхваляват сега?

Защото Русия е във военен режим и всички средства се използват, за да убедят руския народ в добродетелта на войната.

Много руснаци все още почитат Сталин — въпреки лагерите и чистките — защото той е помогнал на Русия да преживее и да спечели Втората световна война.

Путин иска да използва същите тези руски резерви.

Той иска да убеди народа си, че войната му в Украйна е абсолютно същата като войната на Сталин срещу нацистите.

Той черпи от най-дълбоките и тъмни резерви, които може, за да поддържа войната си.

Западът трябва да реши дали тази тъмнина, която Владимир Путин излъчва, е нещо, което просто да наблюдаваме.

Или сила, която можем да възпрем.

Източник: “New York Post”