Добре дошли в ислямската теокрация на Великобритания

Присъдата срещу Хамит Коскун за изгаряне на Корана е позорен удар срещу либералните, просветенски ценности.

Това е присъда, която би накарала аятолах да се усмихне. Днес, в номинално либералната Великобритания, човек е признат за виновен в престъпление, след като се осмели да изгори Корана на публично място. Хамит Коскун, турски бежанец, бе осъден за „религиозно утежнено нарушение на обществения ред“ заради своя – буквално – запалителен протест пред турското консулство в Лондон през февруари, срещу това, което той възприема като ислямисткия завой на Турция под Ердоган. Ако нищо друго, този акт на Коскун разкри ислямистко-апологетската промяна в собственото ни Обединено кралство.

На хартия Коскун е осъден за „безредици в присъствието на хора, които биха могли да бъдат тормозени, изплашени или натъжени“, мотивирани от „враждебност към членове на религиозна група, а именно последователи на исляма“, противно на Закона за престъпленията и безредиците от 1998 г. и Закона за обществения ред от 1986 г. Но всички ние знаем какво означава всъщност тази юридическа „салата“ на думи, независимо от многобройните уверения на съдията в противното. Коскун бе признат за виновен и глобен със 240 паунда за богохулство. Всичко това от уж секуларен съд.

Присъдата, издадена от районния съдия Джон Макгарва, е сложна игра на обвиняване на жертвата. Коскун бе нападнат на мястото от двама души – първо от случаен минувач с нож, после от доставчик, който го ритна, докато беше на земята. Забележително е, че това служи като доказателство за вината му. „Това, че поведението му е било безредно, е илюстрирано най-добре от факта, че то е довело до сериозни обществени безредици, включващи нападението от двама различни човека“, казва Макгарва. Благо, че не е носил и къса пола, нали?

Подобни интелектуални акробатики бяха необходими, за да се докаже, че Коскун е мотивиран от омраза към мюсюлманите. Той твърди, че проблемът му е с религията, а не с нейните последователи. Но Макгарва не прие това, позовавайки се на убеждението на Коскун, че „ислямът е идеология, която насърчава последователите си към насилие, педофилия и пренебрегване на правата на неверниците“. Дали това е точно или справедливо отражение на вярата, както я практикуват мюсюлманите по света, е напълно без значение. Съдията реши, че няма разлика между неприязънта на Коскун към това, което той разбира под ислям, и омразата към мюсюлманите. Значи той мрази мюсюлманите, защото мрази исляма. Не съм юрист, но това ми изглежда като кръгов логически аргумент.

В свободно общество трябва да си свободен да мразиш когото и каквото искаш, разбира се. Всъщност това решение е поредното мрачно напомняне за субективния, авторитарен хаос, в който се оказваш, когато поканиш държавата да определя кое е омразно – било то на расова, религиозна или каквато и да е основа. Някой трябва да реши. В този случай решение взима юридически олигофрен, който безразлично въвежда средновековни забрани за богохулство, облечени обаче в терминология за реч на омразата.

Великобритания може да е премахнала закона за богохулство през 2008 г., повече от три десетилетия след последния процес за богохулство. Но той се върна, като зомби, чрез нарушения на обществения ред и комуникационни закони. Делото на Коскун дори не е първото от този вид. Член на English Defence League беше осъден за религиозно утежнено тормозене през 2011 г., след като изгорил Корана на демонстрация. Проповедникът от Белфаст пастор Джеймс Макконъл бе изправен на съд през 2015 г., заради това, че нарекъл исляма „сатанински“ в своята църква. Тъй като проповедта му бе излъчвана онлайн, се опитаха (за щастие неуспешно) да го съдят по Закона за комуникациите за „тежко обидни“ коментари.

Пригответе се за още. Особено тъй като Коскун – който или е с „железни топки“, или е с смъртен инстинкт – е заявил, че възнамерява да направи обиколка за изгаряне на Корана в някои от другите големи британски градове. Така че може да не мине много време преди отново да бъде сложен в белезници, освен ако „обезпокоените или натъжени“ членове на обществото не го спрат първи. Също така още чакаме присъдата на мъж, който изгорил своя екземпляр на Корана в Манчестър две седмици преди акта на Коскун. (Той веднага се призна за виновен.) От своя страна полицията в Голям Манчестър не само публикува името му, но и адреса му, за да улесни ислямистките насилници да го намерят.

Няма как да не сте забелязали, че нашите нови „задни врати“ на закона за богохулство сякаш покриват само една религия в частност. Тези, които се стремят да оградят исляма – и само исляма – от подигравки или критика, несъмнено вярват, че защитават малкия, нападнат човек. Но делото на Коскун усложнява тази представа. Коскун – между другото нисък на ръст, атеист, търсещ убежище в Обединеното кралство – твърди, че е подложен на политически преследвания в родна Турция. Сега той е станал престъпник още преди молбата му за убежище да е разгледана. Още повече, че доказателствата от ислямския свят показват, че именно либералните мюсюлмани, инакомислещите и бившите мюсюлмани понасят основния удар от законите срещу богохулство и насилието, свързано с тях. Съгласявайки се с тази религиозна нетолерантност, ние хвърляме еретиците и малцинствата в исляма под автобуса.

Ако сме честни, това е колкото въпрос на страхливост, толкова и на глупост. Причината законите да се манипулират, за да наказват антиислямско богохулство, е че има твърди фракции в исляма, готови да поемат нещата в свои ръце. Но това не е причина да се предаваме. Както ни показват ужасите в Пакистан – където богохулците се наказват и чрез закона, и чрез линчуване от тълпата – официалната нетърпимост само подхранва и оправдава насилствената нетърпимост. Плюс това, този двоен стандарт спрямо исляма се основава на отвратителна карикатура на британските мюсюлмани, сякаш са странни, нестабилни личности, към които трябва винаги да се подхожда с изключително внимание; екзотични брутални същества, които не могат да живеят в наистина свободно и светско общество. Както често се случва под държавния мултикултурализъм, ние коронясваме най-шумните, най-нетолерантните, дори ислямистки гласове като автентичния глас на британските мюсюлмани.

Един от устойчивите аргументи в полза на законите за богохулство е, че те са необходими за поддържане на ред и хармония в обществото. Както лорд Скарман каза през 1979 г., когато Камарата на лордовете разглеждаше последния успешен процес за богохулство в Англия, законите за богохулство „опазват вътрешното спокойствие на кралството“. Той дори искаше нашите тогавашни християнски закони за богохулство да се разширят и за други религии, в полза на все по-плурaлистичното ни общество. Колко сбъркан беше той. Свободата на словото не е рецепта за конфликти. Тя е начинът да решаваме различията си без да прибягваме до меч или закон. Цензурата, от друга страна? Тя води към разделение – и насилие.

Източник: “Spiked”