Чужди лекари набират български пациенти за здравен туризъм в чужбина, маскиран като „научен обмен“ Актуално 25.06.2026

През последните месеци все по-често в България се рекламират срещи на български пациенти с чуждестранни лекари, предимно от Турция. Те се представят под различни форми: „безплатни консултации“, „информационни срещи“, „второ мнение“, а в някои случаи дори като „научен обмен“.

На практика обаче част от тези събития се организират след активна реклама, предварително записване на пациенти, графици по дати и специалности, участие на посредници или координаторски компании и последващо насочване към лечение в чужбина.

Точно това поставя основния въпрос: къде свършва информационната дейност и къде започва медицинската консултация или прегледът?

Особено притеснително е, че подобни срещи вече не се провеждат само в хотели, офиси и конферентни зали, а и в български лечебни заведения, болници и медицински центрове.

За пациента това създава впечатление за официалност, сигурност и контрол. Но остава неясно на какво основание чуждестранният специалист извършва дейността си у нас, кой носи отговорност за дадените препоръки и какви са правата на пациента при възникване на проблем или усложнение.

За това предупреди в интервю за „Обективно.БГ“ Антония Мирева, създател на “Гражданската инициатива за регулация на медицинския туризъм”, която документира шокиращи примери на Фейсбук страницата си, където всеки пострадал от подобни практики може да подаде сигнал за нарушения.

„Гражданската инициатива за регулация на медицинския туризъм не е кампания срещу лечението в чужбина. Всеки пациент има право да потърси лечение там, където прецени. Инициативата не е насочена срещу конкретна държава, лекар, болница или срещу координаторските компании, които работят коректно и прозрачно. Проблемът е липсата на ясни правила, контрол и отговорност“, обясни Антония Мирева.

За да бъде заобиколен законът, тези чужди лекари се представят като извършващи „научен обмен“ в България.

„Когато чуждестранен лекар извършва дейност на територията на България, следва да бъде ясно на какво основание се случва това и дали дейността отговаря на изискванията на българското законодателство. Платени прегледи по предварително записани часове, без ясно съдържание на научен обмен и без реално участие на български специалисти, не следва да бъдат представяни като научен обмен“, обясни Антония Мирева.

Пациентът трябва да знае кой го консултира, на какво правно основание, кой обработва медицинските му данни, кой носи отговорност за дадените препоръки и към кого може да се обърне при проблем.

Когато човек е болен, притеснен и търси решение, той не трябва да бъде оставен сам между реклами, обещания, посредници и чуждестранни клиники.

„Пациентите не са пазар. Медицинската координация не може да бъде бизнес без правила. Когато става дума за здраве, лични данни и медицинска отговорност, държавата следва да осигури ясни правила, ефективен контрол и реална защита на пациентите“, предупреждават от “Гражданската инициатива за регулация на медицинския туризъм”.

Те настояват да се приеме ясна нормативна рамка за медицинските координатори, посредниците и организирането на срещи с чуждестранни лекари в България.

Източник: “Обективно”