КАК СЕ СТИГНА ДОТУК И ЗАЩО НЯМА НИЩО НЕЛОГИЧНО ИЛИ ОБИДНО В ТОВА, ПРОДЪЛЖАВА ТЕЗАТА СИ КАРБОВСКИ.
Чалгата е запушеният кенеф на естрадата. За 50 години нравене на естрада са се натрупали толкова спрени, цензурирани, потиснати чувства и емоции, че съм склонен да оправдая нацията, която вече слуша само чалга. Чалгата е Едиповият комплекс на нацията. Циците на чалгата са символ на българина Едип, който си е ебал майката и сега не може да откъсне очи от бюста на единствената, която му пусна. Естрадата е запушената уста на нацията. Онези хора, преди време, не можеха да пеят за нищо лично от живота, любовта, секса. Те пееха за морето и трудовите хора. Единствено за тях. Не за момичета—в смисъла на момичета с цици и путки, а за момичета като кокичета. Те пееха за момчето, което говори с морето на някакъв странен език. Чудеха се за какво да пеят, след като беше забранено да се пее за секс, жени и пиене. Така се получи, че техният естраден запек се превърна в ужасяваща национална диария с ориенталски ритъм. На ти сега: момчето вече говори с морето на някакъв турски език.
Господи, никой вече не помни
Сексът беше забранен от конституцията. Песните, поезията и литературата трябваше да са асексуални, изчистени дори от помисли за путки и големи курове. Циците бяха забранени. Срамните устни не съществуваха. Пипането беше с разрешение от Централния комитет. Извиването на телата, женските, беше все едно да викнеш милиция. Пъповете на жените бяха превързвани с бинт, върху който имаше кръв. Жените ползваха памук, за да си попиват мензиса. Вратата към рая, голото женско тяло, беше запечатана като сцена на престъпление.
Сипвай, бармане, догорeee
Днес 15-годишните си мислят, че изборът на музика за слушане е културен избор. Не е вярно. Изборът на определен тип музика днес е резултат на липсата на предишен избор. Западните хора избират между различни предложения. Ние избираме между различни невъзможности. През далечната 1979 „Пинк Флойд“ пеят Young Lust. Истинската емоция, истинските думи, истинското привличане, истинското отвращение.
това време в България се пее за дървета. Патриархалната срамливост се е оженила за комунистическия деспотизъм. „Пинк Флойд“ е невъзможен, но затова пък цигарените дъвки са модерни. Сръбската музика се прокрадва между компотите. В такова време нормален човек би се самоубил. Някои се опитваха да пеят. Събирали са се ансамбли и са си казвали „дайте да изпеем една песен за едно дърво“. Примерно „Калина Алена“. Някой луд се обажда - защо да пеем за дървета, тъпо е дайте да пеем за една жена, която се държи предизвикателно към мъжете и мечтае да наебе трима наведнъж. Примерно - жената като волна пеперуда и да лети от цвят на цвят, нещо такова, а?!
Ха-ха - това не се случи никога наяве. Само в подсъзнанието на нацията ненаказаната мечта за екстравагантна путка, която се ебе с трима мъже за един ден, с оставила болезнен отпечатък, жигосано клеймо върху черепната кутия на българите. Чалгата е мръсното подсъзнание на мастурбиращия естраден човек. Мокрият сън, който днес се случва наяве и ще ни удави в слузта си. Естрадата пасна много добре на деструктивната сексуалност на българина. Чалгата направи тази сексуалност по-експресивна, направо репресивна. Българинът не можеше да ебе по времето на социализма и пееше за невъзможността да се ебе. Ползваше знакови орнаменти като птиците, морето, много пъти морето. И вълните, и цветята, и панаирите, и синевата. Бяха изпяти хубави неща - опитвам се да ги спомена без ирония. Но това беше песента на невъзможния секс.
А сега всичко води към тебе, зная Отново към невъзможния секс. Всяка путка, която пее чалга силно разкрачена върху автомобил, е невъзможна за ебане от обикновения потребител на чалга. Но той може да си я позволи. Може да си я позволи, като се пипа. Пипа се и си я позволява. Разликата е огромна - путката преди беше забранена, сега е разрешена на хартия, на екран. Това е свобода. Но не е успех. Това е освобождение, но не е култура, (естрадата) Аз ли бях тогава?!
Пълна шизофрения. Шизофренията на човека, който не е живял собствения си живот. Човекът, който е мастурбирал живота си. Той ли беше тогава?! Ебал съм му майката, дали е бил той. Той просто е мастурбирал живота си между забрани, лъжи и колективни схизми,
(чалгата) Ние сме номер едно!
Пълна депресивна маниакалност. Понеже знаеш, че си боклук и нещастник, че си провинциалист, затова крещиш на всички, че си номер едно. Човекът, който мастурбира живота си днес. Той не е номер едно, той е номер бай Хуй. Резултатът е един и същ, но има малка разлика. Естрадният човек живееше забранен живот, нищо не можеше да прави и най-вече не можеше да се промени (това беше в неговите ръце, но той не го направи и заслужи смъртта си). А чалга хуманоидът живее измислен живот, нищо не може да прави и най-вече - не може да промени живота. А и не иска. Иска да отпуши кенефа и с лайната да стигне до морето. По тръбите на канализацията. Трябва да добавим една малка подробност. Докато кенефът се запушваше, на Запад измислиха компютъра, Bloodhound Gang и блокажа на диференциала. Докато кенефът се отпуши, Западът ще кацне на Марс, ще отвори барове и там няма да се слуша сръбска музика. А днешните изкусителни тела на жените, които определят мисленето и безсмислието на бг културата на 21. век. ще изгният в скъпите си ковчези, путките им ще станат на прах, циците им - на фосил.
We don’t need no water, let the mother-focker burn. Burn, mother-focker, burn!
Западната музика е честна музика
Чалгата е лицемерна като естрадата, но по-малко
Сравнявай:
Целувай там, където знаеш, че обичам!
Не с четка, не с молив, с устни ще те нарисувам!
Генезисът е страшен. Рокендролът е музика на работещите момчета. Чалгата е музика на дребните престъпници. Тираджиите и наследниците на комунистическия режим, които носеха сръбска музика, защото само те можеха да напускат отечеството. У нас има само дребни престъпници. Работещи момчета няма. Работещите момчета се изнесоха и станаха слуги на Избушилия Император, управляващ света. Западната музика е креативна, прави се от креативни хора, които всеки ден измислят как да подобрят работата на измисления от тях конвейер. Източната музика е копирна машина, която лошо показва сексуалните ни невъзмЪжности. Музика на невъзмъжалата тълпа, която блее по деколтета. Тълпа, която не измисля нищо. А човек, който не измисля нищо, не може да ебе. Може да мастурбира и да се хвали, но не може да ебе. Чалгата и естрадата са директно свързани с липсата на технологично и сексуално обществено самочувствие у източния човек. Той не може да измисли мерцедес, но може да катастрофира с него. И да пее за това. Той не може да си купи мерцедес, но може да открадне мерцедес. И да пее за това. Той не знае как работи мерцедесът, но може да ползва мерцедеса, за да ебе. Без западен мерцедес източният човек не може да си го вкара. Да си вкара хуя смислено в путката на живота. Източният човек не се замисля, че се превръща във второ качество човек. Той лекува своето замисляне и второто си качество с гюбеци, за които твърди, че са негова идентичност. От това олеква. Като не можеш да измислиш нищо полезно, можеш да се напиеш и да се чувстваш значим. Пиянството е нашата националност. Нашите възможности се проектират единствено до телесното. Нашата духовност е смачкана курва. Ние нямаме минало, с което да се гордеем, виновни сме заради това, че тьрпим настоящето, и единственото, което ни остава, е да се заблуждаваме, че съществуваме. За целта ползваме етнически орнаменти. Американците се идентифицират с Boeing, африканците - с етнооблекло.
(текст) Не понасям твоите комплекси и напук на тях оставам секси.
(призив) Хайде да видим имаме ли ръчички тази вечер!
(Pink Floyd) Its sin of somehow light is changing to shadow...
Дъ хот чикс ар хиър, пее Таня Боева, ебати кучката, а някаква си Соня Немска - Кой ще изяде маслинката зелена? От устата ми червена?! Това е хуйня. Copy-paste хуйня. Заведи ме в някоя квартална кръчма е стих от естрадна песен, превърнат в чалга. Няма разлика. Тия хора никога няма да отидат никъде освен в някоя квартална кръчма. Това е Голямата им Разходка в дребния им живот. Обидно кратък.
Чалгата е софт порно за мъже, изпаднали в безебие, и жени изпаднали в безпаричие
Цици, бедра, задници, устни. Амет пее: В коя ли кръчма да се скрия,/за да се напия?! Малина пее: Иска да не знам,/ нека да не знам/ в кое легло си нощем! Те пеят това, което не можеше да се изпее преди 15 години. Това е проста психологическа компенсация с гарнитура от гърди. Сутиени, прашки, жартиери, жили на слаби момичета, които държат краката им към таза. Жили, изпъкващи и отново изгубени между срамни устни и цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, ЦИЦИ, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, цици, гащи! Къдрици! Цици на прах, цици в туби, цици в качета и бидони, затиснати с обли камъни, цици в трилитрови буркани, цици жулиен, цици осолени, чирози от цици, супа от цици, цици па скара, цици натъпкани в кървавици и изкарани през ануса на прасе с праз лук. Аргхррргрхррр. Някой хвърля пари на музиканти. Пари падат върху цици.
Толкова обичам цици. Защо ги ползвате по този начин, момичета, ще се разплача... Чалгата е попитият позор на най- евтиния сексизъм на света.
Преди нямаше цици. Никакви. Сега в живота ни расте ци цирей. Цициреят на обърнатия косъм на социзкуството, растящ навътре в тялото на обществото, защото навън му забраняваха - беше твърде телесен, за да се вижда. Затова пикая аз върху вашето културно минало, което ми доведе такова културно настояще. Няма да ви слушам. Бедните и несвободшгге имат свое изкуство и ползват отделен сапун. Така трябва да бъде.
Под мостовете не шумят реки. Направете живота си цветен с новия албум на Гергана. Даже мен да ме няма на белия свят, някой ден ще сера на тях. И на едните, и на другите на гробовете.
Очаквайте от същия автор след време: „Чалгария III: Немезис“.
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.