БРИТАНСКОТО: НЕ МОГА ДА ДИШАМ

Хенри Новак - убит от политическа коректност – задушен в собствената си кръв, защото имал „грешния“ цвят на кожата

Един 18-годишен британец, намушкан от фанатизиран индиец сикх, умира без помощ, докато полицаите го третират като престъпник.

Всички помним думите „I can’t breathe“ („Не мога да дишам“) на Джордж Флойд, изречени минути преди смъртта му под коляното на американски полицай, който притискал врата му. Освен жестокостта на случилото се, този трагичен случай се запечата дълбоко в общественото съзнание заради огромния медиен отзвук и най-вече заради последвалите масови безредици в Съединените щати, предизвикани от протестите срещу полицейското насилие.

Изглежда обаче, че задушаването има различна тежест според цвета на кожата. Осемнадесетгодишният британец Хенри Новак също извикал: „Не мога да дишам“. И той станал жертва на полицейска предубеденост. Но в продължение на цели пет месеца почти никой не проявил интерес към случая му, докато някои медии не извадили наяве шокиращите подробности около неговата смърт.

НАПАДЕНИЕТО

Хенри Новак бил първокурсник по счетоводство и финанси в Университета на Саутхамптън. Вечерта на 3 декември 2025 г. бил излязъл със свои състуденти и съотборници от университетския футболен отбор, за да отпразнуват края на семестъра.

Около 23:30 ч., на връщане към дома си, Хенри забелязал на улицата мъж, който носел голям нож с острие около 21 сантиметра.

Този човек бил индиецът Викрум Дигуа. Ножът бил ритуален предмет от сикхската религия, наречен кирпан. Британското законодателство допуска сикхите да носят такъв нож на публични места, но острието му трябва да бъде значително по-малко и да не се изважда от канията. За всички останали британски граждани носенето на нож на обществено място е забранено и може да доведе до арест, освен ако не бъде представена основателна причина.

Когато видял Дигуа с толкова голям нож, Хенри шеговито му казал, че прилича на „лош човек“, и започнал да го снима с телефона си.

Индиецът отговорил: „Да, аз съм лош човек“ и веднага се втурнал да го преследва с ножа.

Настигнал младежа и го намушкал пет пъти. Един от ударите пробил белия му дроб и причинил тежък вътрешен кръвоизлив.

ИЗМАМАТА

Семейството на Дигуа, добре запознато с расовата чувствителност на британската система, решило да използва това в своя полза. Братът на нападателя подал сигнал в полицията и заявил, че той и брат му били жертва на расистко нападение от страна на Хенри Новак.

Пристигналите полицаи незабавно приели тази версия за достоверна. Вместо да заподозрат двамата здрави мъже с тюрбани, които стояли над тежко ранения Хенри, те насочили подозренията си към самия него.

Дигуа дори заявил пред един от полицаите, че бил ударен в лицето, сочейки окото си, въпреки че по него нямало никакви следи от нараняване.

РЕАКЦИЯТА НА ПОЛИЦИЯТА

Докато жертвата лежала в локва кръв и се борела за живота си, служителите на реда повярвали на неговия нападател.

Хенри викал, че не може да диша, тъй като белият му дроб се пълнел с кръв. Вместо да получи незабавна помощ, бил обърнат по очи и закопчан с белезници.

Момчето молело за помощ и повтаряло, че е намушкано. Един от полицаите му отвърнал: „Не мисля така, приятелю.“

Малко по-късно гласът на Хенри замлъкнал завинаги.

В 00:37 ч. била констатирана смъртта му – на същото място, където нападателят го бил оставил да умира.

КАКВО ПОКАЗВА РАЗСЛЕДВАНЕТО

Малко по-късно властите прегледали видеозаписи от мобилния телефон на Хенри Новак (по-конкретно от Snapchat), както и записи от охранителни камери в района.

От тях станало ясно, че Хенри е бил намушкан напълно безпричинно от нападателя сикх, без самият той да е нападал или да е провокирал физическа саморазправа. Нападението носело всички белези на престъпление от омраза, но в посока, обратна на тази, която първоначално предположили властите.

УБИЙСТВО СЪС СЪУЧАСТНИК ДЪРЖАВАТА

Острите критики, които избухнали сред консервативните среди във Великобритания, говорят за „правоприлагане с двоен аршин“. Но каква справедливост може да се очаква, от държава, която допусна скандала в Ротъръм, където повече от 1400 деца – предимно бели британски момичета – са били жертви на сексуална експлоатация между 1997 и 2013 г. от организирани групи от пакистански произход, докато институциите дълго време не предприемали ефективни действия?

Подобни случаи създават усещането, че определени групи могат да извършват тежки престъпления и въпреки това да се ползват от предварително благосклонно отношение от страна на властите.

Разрастването на движението BLM (Black Lives Matter), е довело до обратна форма на расизъм, при която белият мъж често бива възприеман като виновен до доказване на противното.

Антирасистките политики, въведени в полицейските структури, са създали култура, в която страхът от обвинения в расизъм е станал по-силен от задължението да се защитят всички граждани поравно.

В официалните насоки на британската полиция действително се среща принципът, че служителите не бива да бъдат „слепи към цвета на кожата“ („colour blind“). Това е довело до практика, при която различните етнически групи се третират не като равни пред закона граждани, а според предварително изградени категории на „уязвимост“ и „видимост“.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Идеологическият „антирасизъм“ постепенно се е превърнал в нова форма на дискриминация. Ако някога предразсъдъкът е бил насочен срещу различния, днес, той може да бъде насочен срещу онова, което се възприема като мнозинство.

Политическата коректност се е превърнала в заплаха за справедливото правораздаване и дори за самото понятие за човечност. Вместо основен приоритет да бъде разкриването на истината за едно престъпление, все по-често надделява стремежът към демонстриране на идеологическа добродетел и съобразяване с политически наративи.

В този контекст всяка конфронтация между бели граждани и представители на определени „уязвими групи“ се разглежда предварително като възможно престъпление от омраза с вече определени виновник и жертва.

И така, дори когато предполагаемият „извършител“ лежи на земята, задушавайки се в собствената си кръв, за някои институции решаващ фактор остава цветът на неговата кожа.

Автор: Елефтериос Андронис
Източник: aktines.blogspot.com