Борисов и слабата актьорска игра
Автор: Мира Баджева
Изгледах го. Борисов в най-слабото си актьорско изпълнение ever. Неубедителен, мразещ режисьорите и публиката си, разграничаващ се вътрешно от почти всяка дума, която казва.
С онова интонационно кресчендо и с гримасите, които започнаха да го спохождат като издайнически тикове заедно с натежаването и залеза му.
Няма да стане нищо от тая работа - да оглавиш бунта срещу себе си е стара номенклатурна (и макиавелистка) хватка.
Сега натиска едно от последните останали копчета на таблото в апаратната. Но за да последва нещо от този бездарен монолог, трябва отсреща да има субекти, оторизирани и петимни да преговарят. Такива няма - опозицията и политическите й лидери, както и гражданите от улицата са оглушали за всички други негови думи освен “подавам оставка”.
В този смисъл Борисов се превърна в Доган (като олицетворение на ДПС), с когото - след лебедовата песен на Станишев - никой в управлението не иска официално не само да се коалира, но и дори публично да се допира.
Впрочем, вече не виждам Борисов да се бои от служебен кабинет на Радев. Това, което търси в момента, са политически гаранции, че ще остане неприкосновен и “карантиниран” след слизането си от властта - за да се радва спокойно на внуците и чекмеджетата си.
Та така.
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}