Бъдещето е черно, транс и небинарно...
Автор: Ирини Зикидис
Преди десетина години бях надъхан либерал-анархист. Движех се в български и британски арт среди на неразбрани бунтари, където ругаехме системата, мечтаехме за справедливо общество и ходехме по протести.
Не дай боже, някой извън нашия сплотен кръг на съмишленици да каже крива дума на тема жени, гейове, чернокожи и мюсюлмани - впивахме се в гръцмула му като питбул.
Стечение на времето се случиха две любопитни неща:
- тези от нас, които все пак бяха учили яко и бачкали здраво, взеха, че се реализираха нелошо в същото това общество. Другите започнаха кариера на вечно недоволни граждани в социалните медии;
- каузите, в които вярвах, се промениха. Те се промениха, не аз. Ако аз винаги съм защитавала яростно равноправието на тема пол, сексуални предпочитания, раса и религия, то постепенно идеята за ‘равноправието’ се трансформира.
- първо в хленчещото ‘ние сме ЖЕРТВИ’,
- после в горделивото ‘ние сме СПЕЦИАЛНИ И СЕ ГОРДЕЕМ С ТОВА’,
- а накрая - в гръмкото ‘ние ви ПРЕВЪЗХОЖДАМЕ И НИЕ СМЕ БЪДЕЩЕТО’;
В последните няколко години, комбинацията от всички либерални каузи като мигрантските потоци, влизането на исляма в Европа, войната в Сирия на страната на враговете на светската държава, и стигматизирането на белия, работещ и хетеро мъж, ме превърнаха от възторжен либерал в кисел антилиберал.
Да, знам, че избързвам с крайната си позиция и че процесите, на които съм станала свидетел във Великобритания, Франция и Гърция все още са в зародиш тук. Но аз знам кой спонсорира тези процеси, както знам какво следва. Ето защо няма как да симпатизирам на проект, намиращ се в стадий едно ‘НИЕ СМЕ ЖЕРТВИ И СМЕ СЕ СЪБРАЛИ ДА СЕ ОПЛАЧЕМ ОТ ЛОШИТЕ’.
Знам, че само след година-две, симпатичното ‘не ме стигматизирай само защото имам татуси и пиърсинг’ ще се трансформира в това долу. Видяла съм го с очите си. Моля, изгледайте го внимателно.
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
Още от категорията
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.