Бавният огън, на която се свари жабата на западната демокрация бяха годините на Студената война.
Бавният огън, на която се свари жабата на западната демокрация бяха годините на Студената война. Тогава се развихри доктрината на клечащия в тоалетната масов потребителски индивид, а във висшите учебни заведения властваше духът на маркузианството и болнавите маоистки-комунистически, а и на всичкото отгоре, екзистенциални прозрения на автора на „погнусата“ и носител на нобел жан пол сартр и на неговата възлюбена мадам дьо бовоар, а в студентските квартири, облепени с ликовете на мао, ленин и че гевара,под хашишови облаци от пушек плющеше приложена на практика либералната воля на свободния и вдъхновен стаден секс. Там някъде, пак в годините на студената война, атеизма затри и трептенето на божия пламък в душите на хората. В резултата на това се роди днешното целокупно вече застаряващо население на западната инфантилна общност, в която на власт дойде неолиберланата секта на малцинствата.
Вече ми е трудно да кажа кое бе по зловещо – дали това, което се случи на запад или това което се случи при нас – където въпреки колективното ритуално оглупяване по социалистически и по трудови петилетки, където въпреки колективната идиотия, опортюнизма на българина и дълбоко скритото домашно кандило на православието запазиха нормалността в българина.
Прав ще се окаже Мичмана че „Господ е българин!“
Още от категорията
© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.