Не мога да се позная, напоследък.
Аз, дето цял живот, поглъщах всяка научна фантастика, аз, дето изчитах до буква списание Космос, дето следях всяко откритие, с възторг...Какво стана с мечтите ми за едно красиво бъдеще? Защо изпитвам отвращение към напредващите технологии?
Само преди 20 години, мобифоните бяха само телефони, а сега са малки компютри. Само преди 20 години, прахосмукачките седяха по килерите, а сега кръстосват самостоятелно къщите. Само преди 20 години я нямаше Алекса, да наблюдава домовете ни. Само преди 20 години, можеше да отидеш на лекар, без да чакаш две седмици, и той да ти изслуша проблема, а не да зяпа в компа си и да попълва, в системата, данните ти. Само преди 20 години, можеше да се качиш на автобус и да платиш с кеш, а не с карта. Можеше да отидеш в банка и там да те обслужат, а сега дори сметка откриваш он-лайн. Можеше да си платиш тока, водата, данъците лично и с пари, а сега всичко става он-лайн.
Ти се чувстваш едно незначително мравче пред някакви невидими машини и сайтове. Трябва да се звериш в разни устройства, интернети, смартфони, да натискаш копчета, да докосваш карти, и вечно да си нащрек да не те прецака нещо системата...
Това ли мечтах? Такова бъдеше ли исках?
Аз вече не съм господар на живота си - технологиите ми го отнеха. МРАЗЯ ВИ ТЕХНОЛОГИИТЕ!
Искам да се откажа от всичко, включително и мобифона, интернет, ютюб и целия този технологичен капан.
Искам отново да бъда човек, а не приложение към мобифона си, чрез който ми се задава програма „живот“.
via Radost Daskal
© 2025 Lentata.com | Всички права запазени.