Арно Бернар: САЩ получават безсрочни военни права в Гренландия и думата за стратегическите инвестиции

Споразумението за Гренландия дава на САЩ безсрочни права за военни бази и придвижване на войски, както и право да блокират чуждо военно присъствие и инвестиции в стратегически сектори. Арно Бернар сравнява новия текст с договора от 1951 г. и стига до остър извод: Тръмп е много по-близо до истината за постигнатото, отколкото датското правителство.

Вече разполагаме с действителния текст на споразумението за Гренландия. Така можем да кажем как то се сравнява с действащия договор от 1951 г. и кой – Тръмп или Дания – излъга повече, когато го представи пред обществото.

Накратко – и това може да изненада някои – повече излъгаха датчаните. Тръмп е до голяма степен прав, когато казва, че новото споразумение дава на САЩ контрол над Гренландия. Нека видим какво се е променило спрямо договора от 1951 г.

1. Споразумението вече е безсрочно

Докато договорът от 1951 г. оставаше в сила само докато съществува НАТО, новото споразумение „няма краен срок и може да бъде изменяно само по взаимно съгласие“.

То ще действа дори ако Гренландия някой ден стане независима. В такъв случай Дания и Гренландия трябва да гарантират, че независимата гренландска държава „изрично ще поеме всички права и задължения на Кралство Дания, посочени в това споразумение“.

2. Нови американски бази

Според договора от 1951 г. САЩ можеха да създават бази само на места, за които двете правителства са постигнали съгласие, и само въз основа на плановете на НАТО.

Новото споразумение закрепва три бази. САЩ могат да „модернизират и разширят дейността си“ в Питуфик – досега единствената им база в Гренландия – и „ще имат право да създадат допълнителна отбранителна зона в Нарсарсуак и Местерсвиг“. Нови бази отвъд тези три могат да бъдат обосновани със защитата на „американския континент“ – интерес на САЩ, а не на НАТО.

Има и един по-незабележим, но интересен детайл. Член IV, точка iii, гласи, че „Съединените щати могат да създават допълнителни отбранителни зони в Гренландия“, след което се провеждат консултации, за да бъдат договорени „подробностите по изпълнението“. Това означава, че принципното право за нова база вече е предоставено, а съгласие се изисква само за подробностите по изграждането ѝ.

Член VII също дава на САЩ „правото да изразяват опасения относно строителство или промяна на предназначението“ на сгради близо до американска база. След това страните решават заедно какво да предприемат. С други думи, САЩ получават думата и при гражданското планиране около базите си.

3. Американските войски вече не са обвързани с правила, издадени от датските власти

Промяната във формулировката за придвижването на американските военни през Гренландия е доста показателна.

Договорът от 1951 г. гласи в член V, параграф 3, че САЩ „могат да се ползват“ от правото на свободен достъп и придвижване между отбранителните зони през Гренландия, включително през териториалните води, по суша, въздух и море. Това обаче става „в съответствие с общи правила, договорени взаимно и издадени от съответния датски орган в Гренландия“.

Новият текст гласи: „Съединените американски щати имат право“ на свободен достъп и придвижване между отбранителните зони през Гренландия, включително през териториалните води, по суша, въздух и море.

И толкова. „Могат“ се превръща в „имат право“, а придвижването на американските военни вече не трябва да следва правила, „издадени от съответния датски орган в Гренландия“. Освен това САЩ получават и нещо ново: „подводен достъп и придвижване в териториалните води“ – тоест достъп за подводници.

4. Забрана за военно присъствие на държави извън НАТО

Държави, които не членуват в НАТО, нямат право да изграждат военни съоръжения или да поддържат постоянно военно присъствие в Гренландия, освен ако и трите страни не дадат съгласие. Така САЩ получават на практика постоянно право на вето. В договора от 1951 г. няма аналогична клауза.

5. Контрол върху инвестициите

Това е изцяло нова разпоредба. „Държави или инвеститори от държава, която не е член на НАТО, партньор на НАТО или държава членка на ЕС“ – тоест Русия, Китай, Индия, държавите от Персийския залив и други – нямат право да придобиват „контрол“, „значително влияние“ или „достъп до непублична информация“ в особено чувствителни сектори или дейности на територията на Гренландия, включително в териториалните ѝ води, освен ако страните не се споразумеят за това.

Отново: на практика това означава, че САЩ получават постоянно право на вето върху това кой може да инвестира в стратегическите сектори на Гренландия, когато става дума за държави извън НАТО и ЕС.

6. Целият договор вече е изграден около интересите на САЩ

И накрая, в рязък контраст с договора от 1951 г., съществено се променя самата рамка на споразумението: новият текст е до голяма степен съсредоточен върху Съединените щати.

Договорът от 1951 г. е сключен единствено „в полза на Организацията на Северноатлантическия договор“. Новият посочва защитата на „американския континент“ като цел, възхвалява „незаменимата роля“ на американската армия и „незаменимия исторически и продължаващ принос на Съединените щати за сигурността и отбраната на Гренландия“. Сред ключовите цели е и изграждането на противоракетната система на Тръмп „Златен купол“.

Да обобщим:

САЩ си осигуриха постоянно военно присъствие, което дори една независима Гренландия ще трябва да наследи, независимо дали ѝ харесва.
САЩ вече имат право на вето върху всяко военно присъствие на държави извън НАТО в Гренландия, както и върху това кой извън НАТО и ЕС може да инвестира в стратегическата ѝ инфраструктура и ресурси.
Дания се отказа от правото си да решава по принцип дали да има нови американски бази. Остава ѝ само да обсъжда „подробностите по изпълнението“.
Датските власти вече не определят правилата за придвижването на американските военни през острова.
Всичко това вече се оправдава със защитата на „американския континент“.
Не знам в коя вселена това дори отдалеч „признава суверенитета и териториалната цялост на Кралството и правото на гренландския народ на самоопределение“, както заяви датският премиер Мете Фредериксен.

Да, в преамбюла на текста лицемерно се „потвърждава“ датският суверенитет. Но според мен, когато позволиш на чужда държава да разполага бази на твоя земя, да придвижва войските си, без да спазва твоите правила, и да налага вето върху това кой друг може да стъпи там – при това завинаги и след като в продължение на две години е заплашвала да те превземе със сила – това може да се нарече всякак, но не и „признат суверенитет“. 

Автор: Арно Бернар

Източник: “Гласове”