Аре само да не ме занима'аш

"Това е ваш проблем - на журналистите. Решавайте си го този въпрос".

Краткият отговор от днешното (от 04.05 - б.р.) интервю на премиера Бойко Борисов беше на въпрос за свободата на медиите и поредната класация, която поставя България на дъното в Европа.

Абдикацията на Борисов от медийната сфера не е особена новина и нямаше да заслужи повече внимание, ако не беше придружена от цяла серия подобни изказвания. 

Тази седмица "Капитал" попита няколко човека от властта - депутати от медийната комисия, членове на СЕМ и пр., каква ще е реакцията на държавата след доклада на "Репортери без граници", който посочва проблемите с медиите в България.

Всички те без изключения отговориха същото като Борисов - че проблемът със спасяването на медиите е в ръцете на самите медии.

Тази опорна точка е цинична, нелепа, но и лесно обяснима.

Цинична е, защото декларира пълен отказ на държавата да признае публично проблема и да предложи решение.

Нелепа е, защото това е все едно да кажеш съдиите да се оправят сами със съдебната система, лекарите със здравеопазването, а всеки сам - с престъпността.

Лесно обяснима е, защото държавата като цяло и Борисов в частност са сериозна част от проблема със свободата на медиите.

Драмата с българската журналистика накратко е, че неприемливо голяма част от нея обслужва интересите на собствениците на медии, които в замяна осребряват от политиците тази магистрална услуга.

Групата, която държи властта в България, контролира изпълнителната, законодателната и съдебната власт и единственото, което (засега отчасти) се изплъзва е пълният медиен контрол.

Затова всяко място, в което свободата още съществува, се атакува по всички възможни начини.

Ако медията може да се купи и закрие като BiT, това се прави.

Ако това е невъзможно, защото телевизията е голяма - както при Nova, тогава се оказва натиск проблемен журналист да бъде свален от ефир. Както стана с Ани Цолова.

Ако това е невъзможно, калната машина на контролираните медии веднага е готова да започне масова кампания срещу посмелия да бъде свободен.

Това се случи с водещия от "Нова" Виктор Николаев, като питаше за Пеевски.

Или с водещия от bTV Антон Хекимян, като канеше неудобни гости и задаваше неправилни въпроси.

Това се случи и с журналистката Мария Черешева, както и с много други, които се осмеляват да критикуват статуквото.

Ако те тръгнат да търсят правата си в съда, калната медийна машина се включва и срещу съдиите, които са посмели да раздадат правосъдие.

Последният подобен пример е за учителя Емил Джасим, който тези дни спечели дело срещу кафявия сайт "Пик" и в момента срещу него и съдийката, издала присъда, тече нова кампания. 

Тази токсична среда е толерирана от държавата по няколко начина.

Най-видимият е легитимирането на контролираните медии с официалната и неформална информация и интервютата, които се дават там.

Най-сериозният е участието на властта в сделката със собствениците на медии.

Все пак за да има продажба на съдържание, трябва не само продавач, но и купувач. 

{BANNER_ID-3}

Проблемът с медиите обаче е само следствие на доста по-голям проблем и не може да се реши сам за себе си.

Още по-малко от журналистите и собствениците на медии.

Купуването на съдържание е възможно, защото е много лесно държавата да не спазва правилата.

Нарушаването на правилата е другото име на корупцията.

Причината за корупцията е скапаната прокуратура и съдебна система.

В тях сериозно влияние имат същите хора, които контролират медиите.

Накратко, ако държавата иска да се справи с медийната свобода, първо трябва да реши проблема с прокуратурата и съдебната система.

Когато правилата започнат да се спазват, хората, които извършват престъпления, ще получават наказания.

Корумпираните политици и корумпиращите "бизнесмени" ще отиват в затвора.

Няма да има пари, които финансират губещи медии, или да се плаща за публичен комфорт.

Коалицията между власт, медии и магистрати ще се разпадне.

Това ще е хубаво за всички освен за участниците в тази схеми.

Сега разбирате ли защо всички те казват, че не могат да направят нищо?

Те не лъжат - ако направят това, което трябва, ще означава сами да си подпишат присъдите.

Затова и всички казват, че проблемът с медиите е в ръцете на самите медии.

Затова и Борисов казва днес: "Какво да направим ние, за да спрем Прокопиев и Пеевски да воюват? Аз не знам и затова нищо не правим".

Разбира се, той вероятно знае.

Както и ние - знаем защо нищо не се прави и какво трябва да се направи.

Скандалното в случая е, че всички знаят, но никой не прави нищо.

И така от десет години, в които почти през цялото време Борисов е на власт.

АВТОР: АЛЕКСЕЙ ЛАЗАРОВ

***
Източник: www.capital.bg

{BANNER_ID-4}