Това написах под един пост във възхвала на освободителното поколение Z. С горчивина го писах, защото и аз живея със зумър и ми се иска да опазя надеждите и решимостта му да променя света и да не се страхува от грозни, неуки и бутафорни лидери.
Пушех на балкона на почти стогодишната си кооперация в Лозенец и гледах децата, които играят на единствената, може би, незастроена детска площадка, защото някога е строено така, че да не се мисли за печалбата на предприемачите, а за нормалното съществуване на хората. И си мислех: Ние, старите и вехтите, ако не опазим пространството, в което младите - децата ни - да укрепнат и да се наиграят, къде отиваме?
Или да идват предприемачите? Да идва Лопахин, който да изсече „Вишневата градина“ на Чехов и който, според един вечен анализатор в медиите, бил положителният образ на предприемчивия нов бизнесмен с нюх, който ще ликвидира романтичната руска буржоазия.
Не знам. Време ли е за чай или за други финални действия (пак по Чехов)?
Дълго стана, но ето го коментарът:
„Възрастта не е порок“, е казал мъдрецът, но да не си даваш сметка как се изражда невинността в инфантилност поради предоверяване в боеспособността и подготвеността на едно поколение за управление, още повече след като сме изяли жабите на две вълни юпита във властта, си е глупост, талантливо изследвана в „Сенките на утрешния ден“ на Хьойзинха. Аз живея с представител на зумърите и ясно виждам и предимствата, но и заблудите и щетите, които допуснахме либерализмът да нанесе върху личностите на младите. Изоставеното поколение, както го наричам, няма как да не възпроизведе нашия модел на примирение пред уродливото в политиката, което, уви, се възцари като норма. Младите с летящи балони-прасета в ръка не осъзнават, че утре, когато им спукат балоните, ще им надуят нови. И те ще ги понесат като хоругви на нова религия, но божествата и пасторите им ще са същите слуги. Знаете на кого.
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.