Не не са виновни - децата ни. Родените през 90- те, наречени поколение Y, бяха свидетели на социални трусове

Не не са виновни - децата ни. Родените през 90- те , наречени поколение Y бяха свидетели на социални трусове, настъпление на борческите групировки във властта, поръчкови убийства, на нашият ентусиазъм и слепотата ни.Батките с анцузи, биячите и натрупаните с рекет и подкупи пари станаха пример за подражание. Образованието не беше привлекателно з ащото лукс и власт се придобиваха без да е нужно да си образован.

Ние се радвахме на демокрацията и я отъждествявахме с приватизацията, която произведе новобогаташите , а те  унищожиха индустрията и селското стопанство. Гласувахме с радост и позволихме точно тези хора, не без помощта на чужди организации и цели да превземат политиката ни. После дойде НАТО, ЕС и поколението Z.

Участието ни в ЕС и НАТО беше престиж и осъществен блян защото това е демокрацията - свободата да избираш. Медиите повтаряха тези неистини пак и пак. " Отворено общество" и " Америка за България" наливаха пари в НПО- та и в държавни институции, дори в професионалните сдружения на съдии и прокурори. Някои от нас трупаха пари по честни и нечестни начини, други просто оцеляваха. Изоставихме децата си. Но социалните мрежи и НПО- та не ги изоставиха. 

Дигитализацията нахлу в съзнанието на младите с нови модели на общуване и нови ценности. И докато се бунтувахме против Истамбулската конвенция не виждахме , че джендър идеите вече са реалност. Ние подценихме инженерите на новия ред, заличаващ националното самосъзнание. Хранехме децата си, но не с идеи и ценности. Давахме им пари за видеоигри, не за книги. Или просто бяхме много уморени за да им обърнем внимание. Ден след ден, ден след ден.

Днес те протестират - искат европейска България без Борисов и Пеевски. Ние ли им го казахме или техните родители - поколението Y, преживяло раждането на мафията и нейните ценности?

Ние имаме огромна вина, че позволихме да мислят в лозунги и декларации, внушавани от проводници на чужди влияния. Какво точно образование получиха децата ни? Кой изряза от учебните програми истинската история, българските автори, всяка причина и доказателство за национална гордост, а ние го допуснахме?

Много мислих за протестите. Трябва да сме до децата си. Ако това е начинът да стъпим на нов път - да бъде. Но оттам нататък сме длъжни да внимаваме повече отвсякога. В противен случай ще използват децата ни - против България.

Длъжници сме - на децата и внуците си - ние, поколението преживяло социализъм, преход, мафия, псевдодемокрация, поколението, възпитавано в онези добродетели които сега трябва да върнем. Ние сме поколението  от стомана, може би твърде наивни и доста пасивни, но най- вече издържливи на всякакви бури.

Сега трябва да опазим децата си, а те са България.

Българоубийците трябва да си отидат - завинаги. С тях обаче и не по- малко опасните чужди влияния.

С вяра в Бога и обич към майка България - това е пътят ни.