Жорж Нива: Идеологическите корени на мирогледа на Путин

Жорж Нива: Идеологическите корени на мирогледа на Путин
22-03-2022г.
99
Гост-автор

Известен френски преводач на Солженицин, университетски преподавател, специалист по руска култура, Жорж Нива описва авторите, от Иван Илин до Александър Дугин, подхранили комплекса за обсада на Русия и повлияли на днешния ръководител на Кремъл.

- Историята на руската мисъл често се разделя на славянофили и западнофили. С кое течение на мисълта е свързан Владимир Путин?

- Един от моите учители в Оксфорд, сър Исая Берлин, сочеше Александър Херцен, разочарованият революционер от ХIХ век, като ключ за разбирането на руската мисъл; и този ключ беше, накратко, разочарованието. Но сър Исая Берлин не отчиташе достатъчно руската реакционна мисъл, която не бива да се бърка със славянофилската мисъл. Имаше либерални славянофили, почитатели на Англия. Имаше западнофили, които станаха яростни суверенисти. Първоначално марксистите бяха антипатриоти, след това ултранационалисти. А Сталин подложи на глад Украйна без никакви угризения през 1932-1933 г. Знаем, че Владимир Путин се възхищава на Иван Илин и на други мислители емигранти, които предвиждат за Русия една волунтаристична съдба, желязна воля.

 

Днес виждаме руски студенти в Института по международни отношения в Москва, който яростно изобличават войната, а други пеят “Давай, Русия!”. Демаркационната линия е по-скоро гъвкавост срещу твърдост. И “твърдата линия” преобладава, подхранвана от цял разказ: обкръжаването на православието от хиляда години, обсадената Русия след Наполеон от 1812 г., съюзът на Англия и Франция с османските турци, довел до поражението в Крим през 1855 г., СССР, заобиколен от интервенционисти през 1920 г., това е безкраен рефрен. От Михаил Катков, издателят на Достоевски, до днешния майстор на мисълта Дугин, това все още е мощен рефрен - независимо от силата и мащаба на Руската империя. Катков, например, заклеймява социалния и религиозен контрол на полските господари в Полша и Украйна, които обаче, след третата подялба, са в ръцете на Екатерина Велика и нейните наследници (до 1918 г., после от 1945 до 1989 г.).

- Именно, голямо влияние се приписва на Александър Дугин, особено по въпроса за Украйна. Как да обобщим неговата мисъл за евразийство?

- Александър Дугин, философ и идеолог, е начело на група мислители, които от години развиват концепцията за “крепостта Русия”, заклеймявайки това, което смята за обкръжаване на страната от САЩ и транскапитализма, като същевременно се радва на упадъка на Америка. По стъпките на географа Лев Гумилев, измислил понятията “етносфера” и “неоевразийство”, той смята, че Русия далеч не е прозорец към Европа, както казва Пушкин, а “голямо земно пространство”, където различни народи могат да намерят място в мира на воините, т.е. победата. Това понятие за “континенталност” се противопоставя на флуидността на океаните (и англосаксонските империи) и води началото си от хиндуистката религия. “Войната е нашата майка”. В “Украйна: моята война”, дневник, воден по време на събитията от 2014 г., Дугин обявява днешните.

- За да оправдае инвазията в Украйна, Владимир Путин заявява, че украинците и руснаците образуват “един и същ народ”. На какво се основава този възглед в исторически план? Може ли да се нарече панславянски възглед?

- В речта си от юни 2021 г. Владимир Путин накратко очерта главната линия. “Ние сме един и същ народ”. Един народ, разделен на три семейства, великорусите, малорусите и белорусите. Да не навлизаме в подробности. Имаше Руска империя, империята провинциализира Украйна за повече от три века. Което не означава, че Украйна не е участвала в империята. Разбира се, тя е дала мислители, поети, историци, генерали, но винаги в рамките на империята.

Украинският национален поет Тарас Шевченко, който пишеше поезията си на украински, а прозата си на руски език, бе направил съзнателен, но самотен избор. Но той беше останал верен на клетвата на тайното Братство “Св. св. Кирил и Методий”, основано в Киев през 1845 г. Беше лежал в затвора. Друг член, Костомаров, историк, който пишеше на руски, стана академик в Санкт Петербург, което не му попречи да дефинира двете национални души на Русия, едната, киевската, клоняща към свободата и републиката, другата, московската, клоняща към силна и хегемонична централна власт. Що се отнася до панславизма, който се роди в Бохемия, днес той вече не играе роля, славяните са твърде разделени.

- Вие сте специалист по Солженицин. В “Как да устроим Русия” (1990 г.) той изтъква много силните връзки, които биха могли да съществуват между руснаци и украинци. Каква визия за Украйна имаше Солженицин?

- Солженицин, на когото един от дядовците е украинец, искаше двата народа да останат братя. Но през 1985 г., отговаряйки на покана на украинските националисти в Торонто, той казва: В сърцето ми няма място за руско-украински конфликт. И ако, не дай Боже!, стигнем до тази крайност, мога да кажа: никога, при никакви обстоятелства, аз самият няма да участвам в руско-украински сблъсък, нито ще позволя на синовете ми да участват в него, каквито и усилия да положат умопобъркани глави, за да ни въвлекат в него.

Всичко е казано, използването на сила за него е немислимо. Украинските националисти, който е срещнал в ГУЛАГ (където завършва “своите университети”) са му оставили чудесен спомен. Накратко, девизът на полските бунтовници от 1831 г., “За вашата и нашата свобода”, ги е обединявал. И днес той става наш.

- Какво ще отговорите на онези, които нападат символите на руската култура, като ответна мярка за тази война?

- Да нападаме руската култура, означава да забравим, че най-великият руски автор, Лев Толстой, беше яростен изобличител на царската тирания, руския империализъм, на абсурдната руско-японска война от 1905 г. Късният, но мощен принос на руското изкуство, руската литература, руската музика за всички нас, западноевропейците, ни промени. Приносът на руските дисиденти от края на комунизма също ни промени. Дори бих казал, че приносът на “руските” православни, особено чрез гласа на богослови като Оливие Клеман или Антоан Блум, промени християните, както католици, така и протестанти.

Задължението за вярност на едните или другите, от ректора на Московския университет, до патриарха на Руската православната църква, не бива да ни карат да забравяме другото, смелото лице на Русия, което днес е в голяма опасност. Да се говори за ответни мерки в областта на изкуствата, културата, литературата, означава да се прибегне до недопустим речник. Но също така е очевидно, че доката бомбите падат върху Киев, “майката на руските градове”, трябва да направим пауза в обмена, колкото и сърцераздирателно да е това.

Превод от френски: Галя Дачкова

Източник: "ГЛАСОВЕ"

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.