Ивелина Стоянова, Фейсбук:
Понеже явно днес са ни снимали в гръб, в една нелепа ситуация и виждам, че снимката ми се разхожда из всякакви страници, ето и мнението ми като майка, която всекидневно в момента се сблъсква с приятни изненади:

Под снимката, чието заглавие гласи “Има надежда” трябва да кажа, че виждайки я би ми станало мило, НО понеже аз съм жената в гръб, с количката, държа да Ви кажа как се стигна до тази “мила сцена”.
Събитието се развива днес (26.04.2018г.) в гр. София преди обяд, мястото е подлеза отстрани на Моста на влюбените.
Понеже въпросният мост е затворен за преминаване на граждани без пропуски и всеки път отказват да ме пуснат да мина с количката оттам, този път (понеже бях без приятелката ми, с която повечето пъти си помагаме да сваляме количките във въпросния подлез) реших да помоля някой от тримата полицаи да ми съдейства със свалянето на количката.
Разговорът протича по следния начин:
- Здравейте, ще можете ли да ме пуснете да мина с количката през моста?
- Съжаляваме, но няма начин. Изрично ни е забранено да пускаме дори жени с колички.
- Добре, а дали мога да помоля някой от Вас да ми съдейства да свалим количката поне по тези стълби тук?
- Долу има рампа, госпожо!
- Да, знам, но количката ми не минава по рампата. Ако може някой да дойде с мен, за да я свалим?
- Оф, добре.
Тръгваме, момчето все пак ми помага да свалим количката.
Докато вървим надолу му благодаря още няколко пъти, а той ме пита:
- Ти пък къде си ми тръгнала с тая количка, та и с детето да ми се разхождаш баш в центъра?
Тъжно...
Отзад снимката изглежда трогателна, истината обаче е, че в повечето случаи трябва да се помолиш на някой да ти съдейства.
Странно...
Кавалерите намаляват.
Жените са тези, с които по-често сваляме и качваме количката.
ОГЛЕДАЙ СЕ ОКОЛО ТЕБ. УСМИХНИ деня на някой случаен човек като му съдействаш.
{BANNER_ID-4}
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.