Жена на почтеността
Фейсбук, Владо Трифонов
13 години от убийството на Анна Политковская
„Изцяло искрен човек. Без евтина сантименталност. ... Когато в името на народа убиваха хора, Анна не беше сред тълпата, която мълчаливо „отмества поглед“. Формата на нейната съпротива срещу злото беше откровеността й. Тя открито мразеше злото и открито обичаше доброто. И никога за нищо не се договори с човекоядците.
... Анна носеше на раменете си и в себе си тежест, която не беше по силите и на стотина журналисти, взети заедно. Животът я беше направил решителна. Беше я научил да работи умело и ефективно. И само от името и в името на най-уязвимите и най-забравените.
... Тя не беше идол на интелигенцията. И интелигенцията не беше неин идол.
... Не се опитваше да надвика никого. Просто предлагаше на хората да се чуят един друг и да се разбират. Отчаяно се мъчеше да открие мяра за неотменното уважение към общото и към личното“. (Зоя Ерошок, колумнист в „Новая газета“)
***
Тя беше смел човек, който пишеше много за войната и жертвите й. ... Причините за нейното убийство са очевидни. Не можем да се преструваме, че това се дължи на някакви финансови или бизнес интереси, защото тя нямаше такива. Единственият й враг беше корумпираната руска система, която и най-вероятно я уби“. (Владимир Буковски, Кеймбридж)
От себе си ще добавя единствено: Vindicta hominem sceleratum aliquando consequetur. Рано или късно възмездието настига престъпника.
{BANNER_ID-4}
{BANNER_ID-3}
Още от категорията
© 2026 Lentata.com | Всички права запазени.