Защо все повече маркови стоки изглеждат като парцали

Прочетох книгата за Гучи.

Кратката версия на това, което осъзнах от прочетеното: Всяка стока, щампована с кое да е елитарно лого съдържа в цената си

90% разходи за юристите,

9% печалба и

1% материали и изработка.

Е, възможно е процентите да са 80/18/2.

Това в голяма степен обяснява защо все повече маркови стоки изглеждат като парцали, изработени от най-евтини платове, с безобразни шевове и стърчащи конци – просто армиите от юристи не работят срещу бартер Ако случайно нещо все пак изглежда добре, то решавате дали да купите автомобил на прилично екологично ниво или чанта, например.

Книгата е страхотно интересна и най-малко интересното в нея е поръчаното от Патриция Реждани убийство на Маурицио Гучи.

В човешки план невероятна е историята на самият Маурицио, който от най-малко вероятен наследник на фамилията, се превръща в едноличен предводител, който я докарва до фалит, но е убит след като управлението на компанията вече не е в негови ръце.

Вълнуваща е историята на поколение след поколение Гучи, които навлизат в най-мащабните корпоративни войни. Удивително е какви умове създават моделите на бизнес, който променя света и какви страсти надуват имиджа на изделия, чиято себестойност е хиляди пъти под пазарната.

И накрая: ако всеки, изкушен от логото на марките за миг предпочете да се съсредоточи върху качеството, през ум няма да му мине да се разорява в името на щемпела. Друг е въпросът, че някои хора разполагат с толкова, толкова много пари, че не знаят как да купят нещо евтино

   Автор: Лияна Панделива, фейсбук