Защо свободните са дамгосани да са бедни?

Защо свободните са дамгосани да са бедни?
05-05-2021г.
32
Гост-автор
През почивните дни имах възможността да гледам качествено ново кино. Рядкост, но все още се прави. Изумена съм обаче от едностранчивото представяне, при това в престижни издания, на филма, спечелил Оскарите за най-добър филм, режисура и главна женска роля.
Уважаеми пишещи и рецензиращи. „Земя на номади” не е филм за номадството в САЩ и за връзката с природата. Той е адски, покъртителен, истинен, размазващ разказ за това в какво ни превръща СИСТЕМАТА, ако откажем да й се подчиним. Филм за самотата на свободните хора, за споделянето на света и всичката му красота, което е изконна човешка потребност, но, навряно в клишетата на сюрреалистичното ни състезание кой повече да притежава, изглежда като неординарно психическо състояние. Филм за отчуждаването, за премълчаното поради изкривени обществени ценности, филм за това как трябва да миеш тоалетни и да погребваш мечти.
Нарисувай ми свободата, бих помолила главната героиня... И тя би рисувала небе, огън и ръце...
Защо да си свободен е толкова тежко и трудно? Ние свободни ли сме всъщност? Защо свободните са дамгосани да са бедни?
Интересно е, че режисьорката е пътувала, намирала и снимала обикновени хора, реални номади, свободни. Няма грим, пудра и специални ефекти. Само път, който може да ни събере или раздели.
Филмът е смазващ с истините си. Гледайте го между редовете.
„Бащата” с Антъни Хопкинс е с доста скромен сюжет. Всъщност Хопкинс прави филма. Без него би било нещо съвсем незапомнящо се. Хопкинс брилянтно изигра самотата на старостта и надеждата, мъждукаща в самотата.
И не на последно място - София Лорен в „Животът пред теб”. Разкошна, остаряла, но витална, озаряваща, безпределна. Когато Ромен Гари пише романа, още използва стария си прякор - Емил Ажар. Няма да го разказвам. Всичко от този свят може да бъде разказано на една улица, в един дом, в едно мазе и без украса.
 
   Автор: Лидия Делирадева, фб

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.