Защо ще гласувам днес?

Напуснах България на 15 години, за да се развивам. Япония ми даде стаж в една от най-престижните им маркетинг агенции, Хонг Конг спонсорира стипендия за две специалности във висшето ми образование за 4 години, Лондонското училище по икономика ми плати да уча в най-престижната им програма, след което работих в инвестиционна банка като студент със заплата, за която и като специалист в България не мога да мечтая.

 

Върнах се в България преди 3 години, с вярата, че има бъдеще за млади предприемачи, които желаят да развиват световен бизнес от тук. Няма нужда да ви разказвам, че страната нито на мен, нито на екипа ни, нито на компанията ни не е дала 1 стотинка за това, че сме се върнали, че работим за българската икономика, че създаваме зелени решения.

 

Напротив, сега когато създадохме и първия си проект за България, изведнъж ни дойде проверка с взлом от Икономическа полиция, без призовка, без нищо, изисквайки майчиното ни мляко. Месец по-късно ме попитаха къде са документите, на което отговорих, че очаквам официална заповед за да ги входирам. Инспекторът от централно СДВР ми прати снимка по iMessage на някакво писъмце, споделяйки, че няма нужда да ги входирам, да съм му ги била дала на флашка, идеални за предаване към когото му е платил. Не по-късно от 7 дена след това пристигнаха и две дами от Инспекция по труда отново на проверка. Попитах ги “Това според вас нормално ли е?!”, очаквайки отговор от типа, че не е, тъй като сме компания на едва 10 месеца, все млади хора, правим нещо хубаво за страната...

Вместо това, те казаха, “Не знам защо ме питате, като ви е ясно, че с тези заплати будите съмнение”. Заплатите ни на топ хора върнали се от чужбина за да работят за нас са 2500лв... и на фона на всичко, което се случваше в страната точно в този момент те казаха “Страната ни си е много добре, не ми обяснявай ти”. Не беше изненада, когато и НАП заявиха своето желание за вече втора проверка. Интересно как 3те топ институции в България нямат време да прекратят схеми за милярди, за които всички знаят кой и как, докато пенсионерите избират между ток и хляб, но за стартъп на 10 месеца, който е неудобен на някого имат цялото време на света да направят цели 4 проверки.

 

Майчинство се дава 45 дена преди да родиш. Прекарах го съответно бременна в 8ми и 9ти месец, тичайки по институции за да давам стотици страници документи, след което все искаха още нещо. Дамите от инспекция по труда ме питаха “ама нали не ви създаваме дискомфорт” докато седях срещу тях в лобито на Дондуков потна от тичане за 3ти път за един ден до тях в 38 градуса, готова да ми изтекат водите. По закон трябва да има 7 дена за изпълнение, но те продължаваха да ни изнасилват за тук и сега. Няма да лъжа, че в главата ми им чупих коленете. Общо сме дали повече от 600 страници документи за компания на 10 месеца, в която раборим 10 млади хора върнали се от чужбина, и правим един от най-добрите примери за кръгова икономика и зелени решения.

 

Всичко това докато хора откраднали милярди продължават да се ширят безнаказано, да изграждат репутация на националноста ни, в която никой не вярва и не иска да инвестира, да заличават природата ни, строейки поредните паметници на глупостта.

От два месеца съм майка. Притеснението ми за бъдещето, в което ще живеем тук ме вълнува и притеснява повече от всякога. Често се питам защо се върнах... и ако не се случи промяна с тези избори не мисля, че би имало причина да продължа да толерирам неимуверните опити на властта да ограби страната ни не само финансово, но природно, и най-вече интелектуално. Писна ми от евро схемичките, от селянчета с милиони, от умствено-инвалидизираното управление.

 

За това днес ще гласувам за промяна. За реализацията на всички страхотни и талантливи деца. За опазването на природата ни. За бъдещето ни. Току виж се събудим след 20 години и имаме нещо повече от магистрали на кръпки.