Защо Наполеон напада Русия?

Защо Наполеон напада Русия?
22-01-2021г.
22
Инвазията на Наполеон в Русия е най-голямата и смъртноносна кампания, която слага край на армията и управлението му. Ето 4 причини защо Бонапарт се изправя срещу Руската империя.

Наполеон Бонапарт (1769-1821), френският император (1804-1814, 1815), има амбициите за тотален контрол над континентална Европа. Това значи не просто политически контрол над европейските държави, какъвто Наполеон постига с победните си военни кампании, но и контрол над моретата и основните търговски пристанища.

  1. Наполеон иска да "смачка" Русия

ва Вестфалско кралство, Варшавското велико херцогство и Свободния град Данциг. Останалите територии са предоставени на съществуващите френски васални държави и на Русия.

Френски медальон от времето след Тилзитския мир, руският и френският император

Тилзитският мир между Русия и Франция превръща двете големи империи в съюзници срещу Великобритания и Швеция. Това предизвиква сурова ситуация, която много скоро – през 1809 г., води до война на Петата коалиция – коалиция на Австрийската империя и Обединеното кралство срещу Наполеонова Франция и съюзническите ѝ държави. Прусия и Русия не участват във войната, но на руснаците им става ясно, че страната им е следващата в списъка на Наполеон.

През 1811 г. Наполеон казва на Доминик Дюфур де Прад, френският посланик във Варшава: "До пет години трябва да съм властелин на света, остава само Русия; но ще я смачкам... Тогава ще бъда господар на моретата и цялата търговия трябва да минава през ръцете ми". "Приятелството" между двамата императори е меко казано потресаващо. "Той е истински византиец", казва Наполеон относно Александър, чиито намерения не са ясно и открито изразени.

  1. Русия не се присъединява към континенталната блокада на Великобритания

Император Наполеон I (1769-1821), Жак-Луи Давид, 1807 г.

Според Тилзитския мир Русия трябва да се присъедини към континенталната блокада на британската морска търговия: трябва да се забрани износът на стоки от Великобритания за Европа. А какво най-вече изнасят по онова време? Желязо и текстил – от основна необходимост на всяка армия, която има нужда от оръжия и униформи. И така с блокадата Наполеон иска още да лиши европейските армии, включително руската, от провизии. Освен това заради блокадата руският износ на зърно, според руския историк Любомир Бескровни, намалява четири пъти.

Чарлз Уилиямс. Взаимни почести в Тилзит

Блокадата е точно обратното на онова, което иска и от което се нуждае Русия като политическа сила – също както и европейските страни. Директните заповедни на Наполеон до военноморския му флот да пленяват и задържат търговските кораби на различни страни, които нарушават блокадата, често са безполезни. През 1810 г. Русия продължава търговията си с британците. И нещо повече, увеличава митата върху френските стоки. Това е пряка съпротива!

  1. Наполеон е обиден от отказа за брак с руска княгиня

Наполеон няма кралска кръв и иска да се ожени по императорски. Два пъти той отправя предложения за брак на руски княгини. Така той се надява да получи контрол над руската политика през лично влияние. През 1808 г., малко след Тилзитския мир, френският външен министър Шарл Морис дьо Талейран лично предава Наполеоновото предложение на Александър I. Френският лидер иска да вземе за жена сестрата на Александър - Екатерина Павловна (1788-1819). Предложението е отказано от руския император – в характерния му стил да не дава конкретни отговори.

Екатерина Павловна от Йохан Фридрих Август Тишбайн

През 1810 г. Наполеон отново отправя предложение – този път на 14-годишната сестра на императора Анна Павловна (1795-1865), по-късно кралица на Холандия.

Анна Павловна около 1813 г.

След като и това предложение е отхвърлено, Наполеон бързо се жени за Мария-ЛуизаАвстрийска (1791-1847), дъщеря на Франц I Йозеф Карл (1768-1835), австрийски император. Това е съвсем очевиден ход: Наполеон се нуждае от съюз с Австрия, ако иска да воюва срещу Русия. Така че бракът му изостря отношенията между двете страни, които и без това вече са доста влошени.

  1. Русия се съюзява с Швеция, която излиза от коалицията на Наполеон

Жан-Батист Бернадот (Карл XIV Йохан) от Франсоа Жозеф Кинсон, 1818 г.

Дотогава Наполеон събира международна европейска съюзническа армия. Само една държава обаче отказва да подкрепи Великата армия – и това е Швеция, начело с... Жан-Батист Бернадот (1763-1844), бивш маршал на Френската империя, познат по-късно като Карл XIV Йохан. С желанието си да стане независим суверен, Бернадот (Карл XIV Йохан) не се вписва в системата на Наполеон и така се превръщат в съперници.

Наполеоновата армия пресича Неман

През януари 1812 г. Наполеон окупира шведската Померания. През март Бернадот решава да съюзи Швеция и Русия. Александър обещава на Бернадот да му помогне да стане крал на Норвегия (както и става по-късно).

Съюзът с Швеция е решаващ за Русия. Малко след това, на 28 май 1812 г., Русия подписва Букурещкия договор с Османската империя, с което приключва шестгодишната война. Османците също обещават да се оттеглят от съюза си с Франция. Договорът, подписан от тогавашния руски главнокомандващ армията Михаил Кутузов, е ратифициран от Алекснандър I 13 дни преди инвазията на Наполеон в Русия.

"Каква дързост, какви хора": вижте 5 неща, изненадали Наполеон в Русия!

Внимание! Всяко пълно или частично копиране на материали на Russia Beyond без писмено разрешение и директен линк към оригиналната публикация на Russia Beyond, включително от други електронни ресурси, ще се смята за грубо нарушение на Закона за защита на интелектуалната собственост на Руската федерация. Russia Beyond и медийният холдинг RT си запазват правото да реагират на подобни нарушения в различни държави, включително по съдебен ред.

  Автор: Георги Манев
  Източник: bg.rbth.com
Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.