Защо Китай победи вируса, а ние не

Защо Китай победи вируса, а ние не
12-11-2020г.
31
Гост-автор
Трябва ли да завиждаме на китайците? Нека да разгледаме числата. От началото на годината в Китай са регистрирани над 90 хил. случая и 4700 починали. Тоест, на глава от населението, той е на 138-о място (и на 12-о отдолу нагоре) в класацията на страните, за които има статистики. На един милион жители, Ковид е причинил смъртта на 911 белгийци, 668 американци и 3,5 китайци. Имаме право да се съмняваме в достоверността на китайските статистики. Но дори и да е имало десет пъти повече починали (както предполагат някои изследователи, анализирали дима от крематориумите), Китай така или иначе ще бъде в средата на класацията, пред всички европейски страни и Северна и Южна Америка).
 

Няма никакво съмнение, че Китай успя да овладее епидемията. Понастоящем има по десетина нови случаи на ден - главно “вносни” - а не няколко хиляди, като в Полша. Как го направи Китай? На Запад смятат, че властите са хванали хората за главата и са ги затворили в домовете им. В действителност нещата са малко по-сложни.

Три фази в борбата срещу вируса в Китай

Първата фаза, от началото на декември 2019 г., датата на откриването на първите случаи в Ухан, до средата на януари, е най-срамната за Пекин: това е фазата на отричането, в която местните власти се опитаха да заметат проблема под килима. Оставиха милиони жители на провинция Хубей, епицентърът на епидемията, които не знаеха каква е ситуацията, да се заразят с вируса, после да пътуват навсякъде в Китай и по света по случай Нова година.

Доналд Тръмп твърди, че Китай е заразил САЩ и останалата част от планетата. В това има известна истина, освен че китайските власти поправиха грешката си, успявайки да овладеят ситуацията. У дома си. Трудно можем да им припишем грешката на другите правителства, които не направиха същото, въпреки че имаха много повече време да действат. Веднага щом ръководителите на Китайската комунистическа партия осъзнаха първоначалните грешки и мащаба на проблема, избраха силни мерки - отгоре, създавайки работни групи, и отдолу, изпращайки на обществото ясен сигнал, че положението е изключително сериозно.

На 24 януари град Ухан беше затворен за 76 дни, последван от цялата провинция Хубей. Десетки други градове въведоха собствени ограничения (например, само един човек от домакинство имаше право да пазарува). В цялата страна бяха създадени 14 хил. контролни пункта. Училищата не отвориха отново след ваканцията. Заразените лица, които не проявяват сериозни симптоми, бяха изолирани на стадиони, за да не заразят членовете на домакинството си. През март китайците успяха да спрат неконтролираното предаване на вируса и започна фаза на отпускане, без обаче да претендират за победа.

Всеки жител има приложение на телефона си, което преценява дали представлява потенциален риск - само когато кодът е зелен, му е разрешено да вземе метрото, да пазарува или да отиде на ресторант. При появата на ново огнище на зараза, се налага карантина. Когато властите смятаха, че трябва да се тестват няколко милиони жители на един град, това се правеше незабавно.

Математически модел пресметна, че мерките, приети в Китай, между 29 януари и 29 февруари 2020 г. се предотвратили 1,4 млн. инфекции и 56 хил. смъртни случаи.

Какво подценяваме в Китай

В интервю за сп. “Лансет” Грегъри Поланд, директор на отдела за изследване на ваксините в американската клиника “Майо”, приветства реакцията на Пекин: “Те ограничиха много бързо разпространението на вируса. Това беше решаващ фактор”. Да, това стана възможно чрез държавния контрол върху обществото. Но ние подценяваме участието на обществото в борбата срещу коронавируса. Милиони доброволци се включиха в стотици организации, били те политически, религиозни или граждански, защо в Китай има и такива, макар и да са подчинени на зоркото око на партията. Спазването на ограниченията не се следеше от камери или дронове, а от доброволци и съседи. Мнозина имаха резерви към извънредното положение, но всички му се подчиниха, не от страх от властите, а заради убедеността, че държавата знае какво прави.

Китайската партия живее в симбиоза с науката и се гордее с нея. Немислимо е Си Дзинпин да оспори публично мнението на учените или да препоръча съмнително лечение, подобно на Тръмп. Борбата срещу пандемията беше поверена не на министър, чието семейство се обогатява по отвратителен начин благодарение на обществените разпоредби, а на виден пулмолог, който беше начело и на борбата срещу SARS през 2002-2003 г. Жонг Наншан беше като д-р Фаучи в САЩ, само че нямаше президент, който постоянно да му противоречи зад гърба. Властите се оказаха прави. Така че ако китайците се сблъскат с подобна заплаха в бъдеще, те биха реагирали по същия начин: покорно, в името на общото благо.

Да, това е друга култура.

Няколко дни след влизането в сила на задължителното носене на маски, журналистите от “Газета Виборча” провериха дали жителите на полските градове го спазват. Резултатът: около две трети от населението носеха маска правилно - “Защото ми се замъгляват очилата. Защото пуша. Защото не мога да дишам”.

В Тайван, където почти нямаше случаи, тригодишната ми дъщеря носеше маска шест часа на ден в детската градина. Не беше доволна, но тъй като всички деца носеха маски, не ѝ хрумна да откаже. В Полша носенето на маски в детската градина дори не се обмисля - вече можем да си представим скандала… В нашата детска градина във Варшава, преди властите да обявят носенето на маски за задължително, някои родители отказваха да носят, когато оставяха или взимаха детето си, както искаше директорът. Това очевидно не е изключение, тъй като движението на отричащите пандемията се появи в много страни.

В Китай няма коронаскептици.

Хората вярват в конспиративни теории - най-вече, че коронавирусът е планирана атака на САЩ срещу Китай, версия на американската теория, че вирусът е бил създаден в китайска лаборатория - защото отговаря на реториката на партията. Китайците, които вярват, че Ковид е “просто грип”, няма да имат канал, по който да изразят подобно мнение, но най-вече биха се срамували да изложат толкова оригинална теза. Щяха да им се подиграват. Да станат за смях.

Да вземем резултатите от проучване, направено от Световния икономически форум в 27 страни. На въпроса готови ли са да се ваксинират срещу Ковид, 97 на сто от анкетираните китайци отговорят “да”, срещу 55 на сто в Полша.

Да, това е друга култура. Именно това си повтаряха западните политици, когато със скръстени ръце наблюдаваха как китайците се борят с вируса миналата зима.

Три основни причини за бездействието

Първо, “позитивното мислене”: вирусът няма да стигне до нас, топлината ще го победи, може би само азиатците са засегнати…

 

Второ, несигурност как да реагираме. Не бяхме преживявали подобна ситуация, испанският грип датира отпреди един век. Но имаше SARS, от който Китай (също Тайван и Виетнам) извлече поуки, което отвори пътя и показа как да се действа.

Трето, страхът от реакциите на обществото. Избирателите. Медиите съобщаваха за шокиращи сцени, като барикади по улиците, водещи към селата, брутална намеса на полицията срещу човек без маска, медицински сестри доброволки, на които бръснат главите преди да заминат за Ухан, дрон, който призовава възрастна жена да си сложи маската, или дете с увреждане, оставено на съдбата, когато настойниците му трябвало да се карантинират.

На Запад гледаха тези сцени с недоверие, като документален филм за животни. “При нас това няма да се случи”. Случи се, макар и по-късно: карантина, задължителни маски, приложение за проследяване, импровизирана болница на националния стадион във Варшава. Само че тук всичко е непоследователно и предизвика съпротива; множество самопровъзгласили се експерти по обществено здраве твърдят, че са готови да се борят, за да защитят “свободата”, заедно със собствените си деца, родители и тези на другите.

Пандемията изостри напрежението между Китай и Запада

и естествено съживи въпроса коя цивилизация е по-жизнеспособна. Коя ще победи? Тази, в която нормата е да се жертваш за общото благо, или тази, в която култът към индивидуализма разширява пространството на свободата, иновацията и радостта от живота, но отнема силата на общността? Тази, в която властите имат монопол върху истината и лъжата или тази, в която всеки има своя версия за истината и може да разпространява съвсем безнаказано всякакви заблуди? Как ще подейства законът на еволюцията?

Има една поговорка, приписвана в зависимост от версията на различни страни в Азия или на Мусолини: “По-добре да живееш един ден като тигър, отколкото хиляда години като овца”. Можем да се съгласим или не. Но нека не забравяме, че тигрите са в процес на изчезване.

 

Статията е препечатана във “Фигаро” от белгийския в. “Льо Соар”.

 

Превод от френски: Галя Дачкова, Гласове

{BANNER_ID-4}

 

{BANNER_ID-3}

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.