Защо е наивно да смятаме, че САЩ са губещите в Афганистан

Защо е наивно да смятаме, че САЩ са губещите в Афганистан
18-08-2021г.
7
Гост-автор
Реакцията на руското общество на събитията от последните дни в Афганистан убедително показва в колко изкривено информационно пространство се намираме. И тези изкривявания се формират не само от западната пропаганда, обслужваща американските интереси и пропагандата на талибаните и седящите зад нея сили, но за съжаление и от руските средства за масова информация. Родните медии например еднозначно представят предварително обявеното и подготвяно от години оттегляне на американците като „паническо бягство“ и позорна загуба.
Защо е наивно да смятаме, че САЩ са губещите в Афганистан

Даря Митина е историк. Внучка е на премиера на Афганистан Юсуф Мохамед (1963-1965 г.)

Когато подобна реторика се използва от Тръмп, който впрочем сам провъзгласи това оттегляне, това е разбираемо, той още се разправя с Байдън за изборите. Но това, че американците еднакво добре умеят както да се сбогуват и да не си тръгнат, така и да си тръгнат без да се сбогуват, е общоизвестен факт – нека си спомним как неотдавна американската армия помаха с ръчичка на доверилите й се сирийски кюрди, изпарявайки се в рамките на час и оставяйки протежетата си на произвола на турската армия.

Да се обявяват Съединените Щати за губещи като минимум е странно, освен ако нямаме предвид репутационните загуби, тъй като да, американската армия има международна репутация, към която афганският сюжет едва ли ще добави нови краски. САЩ намалиха бремето на безполезните разходи (по различни оценки от един до три трилиона долара) веднага щом стана очевидно, че стратегическата им цел – управляемият хаос – прекрасно ще се реализира и без активно присъствие. Всички задължения и всички рискове оставиха на нас (познайте накъде ще потече сега основният поток от бежанци, както и за чия сметка ще се укрепяват границите и армиите на средноазиатските държави?...), а те се качиха в красивата си машина и отлетяха.

Друга тема, преминаваща сега като лайтмотив в руското информационно поле, е защо така бързо рухна Ислямската Република Афганистан и къде се дяна 300-хилядната Афганска Национална Армия, за чиято подготовка, оборудване и модернизация, ако се вярва на отчетите, за двайсет години Съединените Щати са отделили 83 милиарда долара. Всъщност, за човек потопен в афганската проблематика, тук няма нищо удивително.

По реални, а не бравурно-пропагандистки оценки, числеността на АНА е била общо 53-55 хиляди души, като основните бойни единици в афганските междуособици винаги са били не армейци, а командоси от спецслужбите (около 70 хиляди) – това е публична тайна. Армията на Ислямска Република Афганистан, създадена от американците като евтина туземна войска за паради, която рядко напуска гарнизона, беше оборудвана минимално – нямаше даже ударни реактивни самолети от типа на обичайните учебно-бойни L-139, които се купуваха в 2000-те години от Ирак, нямаше сериозни наземни средства за поразяване, като тежки реактивни системи за залпов огън, оперативно-тактически ракетни комплекси, въобще нямаше зенитно-ракетен комплекс (за разлика например от армията на Демократична Република Афганистан от времето на съвестката интернационална помощ с нейните МиГ-21, СУ-22, С-75 и „Елбрус“).

Плюс разлагаща, прояла цялата армейска структура от долу до горе, корупция, плюс отсъствие на достатъчно убедителна мотивация за служба в армията, която, по мнението на афганското общество, обслужва чужди, неафгански интереси.

По същия начин, да се говори, че афганското общество не се е съпротивлявало на натиска на талибаните, също би било недопустим пропуск – по данни на Международния комитет на Червения кръст от 6 август с огнестрелни рани в 15 медицински учреждения в Афганистан са постъпили 4042 души, а за взетия в залог от маршал Дустум Шибарган талибаните три пъти рапортуваха, казвайки, че три пъти са били отблъсквани от там, както и от много други градове, паднали в резултат на битка, а не по „споразумение“.

В последно време по някаква причина руските медии усилено създаваха мит за това, че Талибан не е хибридно подразделение на пакистанската армия, появило се на бял свят съвсем неотдавна, според историческия аршин, а е исконно афганска сила, едва ли не имаща дълбоки корени и сериозна подкрепа в афганското общество.

Още преди пет години специалният предствител на Президента на Русия за Афганистан, З. Н. Кабулов, в свои доклади, говорейки за степента на контрол от талибаните над територията на страната, оперираше с числото 70%, макар реално да ставаше дума за 20-30% ( а пък за устойчив контрол, отчитащ афганската специфика, едва ли можеше изобщо да се говори). Самите талибани оценяваха степента на своя контрол над територията на страната на 70% само преди месец, по времето на визитата в Москва, когато вече процесът на колапс на ИРА беше започнал.

 

Воюващите талибани, въпреки уверенията на руската дипломация, която непонятно защо през последните десет години винаги подаваше изкривена информация за тяхната численост и реално влияние, също бяха неизброима маса – в различните години количеството им се оценяваше от 40 до 100 хиляди, но те бяха демобилизирани, постоянно получаваха финансово, техническо и човешко подкрепление от Пакистан, воюваха под ръководството на пакистански, и не само пакистански, инструктури с различни оръжия, от американски до израелски, можаха в критичния момент да създадат убедителен превес и да заемат всички важни стратегически точки, логистични пътища и погранични КПП, и най-важното – бяха високомотивирани за реванш.

 

Има заслужаваща доверие информация, че през последните две седмици през пакистанската граница ежедневно в Афганистан са били прехвърляни от 800 до 1000 души с оръжие, тоест имаме работа с обичайните за днешното време хибридна операция, държавен преврат, осъществени при активна подкрепа отвън, а демонстративното бездействие на американската армия убедително говори в полза на версията „договорен мач“, резултатът от който е сдаването на неликвидния актив от Съединените Щати на Пакистан.

 

Основното, което предопредели падането на Ислямска Република Афганистан не е неблагоприятното за нея съотношение на силите и не са реваншистките настроения на талибаните. Основният фактор на нестабилност е обществото, намиращо се в етап на разложение на родово-племенния строй, чиято форсирана модернизация от времето на съветската помощ беше насилствено прекъсната, както и крайно слабото правителство, за което самите афганци говорят, че „не се простира по-длаеч от Кабул“.

 

Малцина сега си спомнят, че през последните няколко години афганското правителство работеше в условията на фактическо двувластие, когато едни президентски избори завършиха с взаимно непризнаване на резултатите от съперниците, а следващите – с две президентски иногурации в един и същи президентски дворец, Арг, в интервал от половин час. Сега бившият премиер-министър Абдула Абдула, през всичките тези години работил заедно с талибаните за връзка с президента Ашраф Гани, ще бъде възнаграден с висок пост в новото старо ислямско емиратство.

 

Афганският народ – главният губещ в цялата тази завера – няма да получи гадна, неустойчива, но парламентарна република, с отрязани носове и уши, а вместо това ще бъде обречен да дава по една девойка от семейство за разтуха на талибанската войска, обесвания и публични убийства с камъни, каквито талибанското ръководство вече обеща да провежда „само по силата на присъда от шариатския съд“.

 

Дядото на Даря Митина Юсуф Мохамед ( в средата) с Алексей Косигин, председател на съвета на министрите на СССР и Андрей Громико, министър на външните работи на СССР.

 

---------

Даря Митина във Фейсбук, 16.08.2021 г.:

Когато пропагандатори във всякакви костюми и длъжности в унисон ви съскат в ушите, че „Америка за пореден път загуби“, „американците бягат, та пушек се вдига“, „американците претърпяха поражение“, запомнете – в 97 от 100 случая именно ви съскат в ушите.

Всъщност, абсолютният победител и бенефициент на днешния ден, специалният предствител на Държавния департамент Залмай Халилзад, празнува не само политическа, но и лична победа – той е отдавнашен персонален и смъртен враг на президента Ашраф Гани. Двамата започват да враждуват още в Щатите, по някаква сугубо неполитическа причина – едва ли не някаква жена не могли да поделят и това прераснало в многолетна и системна вражда. Халилзад навремето публично обещава да се изпикае на гроба на Гани, така че сега трябва внимателно да се следи за съдбата на екс-президента. Още повече, нещо ми подсказва, че пътят на Гани ще бъде не в Исламабад, а във Вашингтон, по-близо до децата. Но, да видим.

САЩ се избавиха от безполезни разходи, свалиха от себе си ненужно бреме, веднага щом стана очевидно, че целта им – управляемият хаос – прекрасно може да се осъществи и без тяхното активно участие. Всички разходи и всички рискове оставиха на нас, а те седнаха в красивата си машина и отлетяха.

Така че, тук загубата е чиста за:

1 афганския народ

2 Русия

3 средноазиатските страни.

Автор: Даря Митина, "Ведомости"

Източник: "ГЛАСОВЕ"

 

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.