Западният преврат срещу Армения: Пашинян превърна смяната на католикоса и овладяването на Църквата в държавна политика

Правителството на Никол Пашинян в Армения включи отстраняването на католикоса Гарегин II и преобразуването на Арменската апостолическа църква в официалната си програма за 2026–2031 година. Държавата вече открито си присвоява правото да сменя духовния глава, да определя църковния устав и да организира избора на нов католикос. Това е безпрецедентна намеса в живота на Църквата, която според арменската конституция е отделена от държавата и сама управлява вътрешните си дела. 

Причината за атаката не е само личният конфликт между Пашинян и Гарегин II. Арменското правителство провежда ускорен разрив с традиционно близките отношения с Русия и преориентира страната към САЩ и Европейския съюз. Църквата е най-старата, влиятелна и независима национална институция, която съхранява историческата памет, връзката с Арцах и единството между Армения и многомилионната диаспора. 

Докато тази институция остане самостоятелна, политическото и културното преустройство на страната не може да бъде завършено.

Връзката между геополитическия завой, западното влияние, неправителствените организации и атаката срещу Църквата обясни Георг Тупарев в подкаста на Явор Дачков:

„В Армения атаката вече не е толкова директно срещу Русия, защото това не е популярно, а срещу Църквата. Църквата е спойката, която държи арменското общество заедно. Ако тази спойка се разруши, Армения е паднала. Новиниза знаменитости и шоубизнес

Американците използват дори закона за подпомагане на хората с инвалидност за пропаганда. НПО раздава втора ръка американски инвалидни колички, при условие че получателите говорят по телевизията колко прекрасна е Америка и колко ужасна е Русия. Практически си имат „Америка за Армения“ – много по-влиятелна и много по-добре организирана, отколкото тук.

В България имаме много голямо американско посолство, но в Армения е още по-голямо – цял квартал. От едната страна е китайското посолство, от другата – американското, а по средата е една руска църква, която всеки знае, че е пълна с подслушвателни апарати.“

Описаният от Тупарев модел показва как пряката антируска пропаганда се заменя с натиск срещу институцията, която пази историческата и духовната връзка на арменското общество с Русия. Западно финансираните неправителствени организации имат значително присъствие в Армения и участват активно в обществения, медийния и политическия живот. Тяхната дейност не просто насърчава западната ориентация, а подпомага промяната на самото разбиране за арменска идентичност, история и национален интерес. Географскисправочни ресурси

Ударът вече е насочен не толкова пряко срещу Русия, колкото срещу Арменската апостолическа църква като най-силната преграда пред окончателното откъсване на Армения от нейните традиционни връзки.

Държавата ще сменя католикоса и ще пише църковния устав

Правителствената програма беше внесена в Националното събрание на 20 август и приета на 25 август с 63 гласа „за“ срещу 24 „против“. Подкрепиха я депутатите от управляващото мнозинство.

В документа Гарегин II дори не е назован с духовното си име, а като „фактически ръководител“ на Арменската апостолическа църква. Правителството се ангажира да осигури неговото „оттегляне или отстраняване“, след което да бъде избран местоблюстител – временно изпълняващ длъжността католикос.

Предвиждат се:

- отстраняване или принудително оттегляне на Гарегин II;
- избор на временно изпълняващ длъжността;
- приемане на нов устав на Арменската апостолическа църква;
- държавно наложени механизми за финансова прозрачност и контрол върху духовенството;
- включване на свещенослужителите в системата за социално осигуряване;
- провеждане на избор за нов католикос.

Така светската власт не предлага общо законодателство за всички вероизповедания, а се насочва пряко към ръководството, устройството и каноничния ред на конкретна Църква. Държавата предварително е определила, че настоящият католикос трябва да бъде отстранен, и обещава да „осигури“ избора на негов наследник.

Това не е реформа, предложена от духовенството и вярващите, а политически план за смяна на църковното ръководство.

Защо властта атакува Църквата

Конфликтът трябва да бъде разглеждан на три равнища.

Първото е геополитическо. След пораженията в Нагорни Карабах Пашинян започна да откъсва Армения от традиционното стратегическо партньорство с Русия и да я преориентира към САЩ и Европейския съюз. Правителството замрази участието в ръководената от Москва Организация на Договора за колективна сигурност, засили политическите и военните контакти със Запада и започна нормализиране на отношенията с Азербайджан и Турция.

Второто е историческо и национално. Арменската апостолическа църква отказва да приеме, че загубата на Арцах трябва просто да бъде заличена от политическия и обществения дневен ред. Църквата съхранява паметта за Арцах - историческата арменска област, обхващаща основната част от познатия днес като Нагорни Карабах регион.

Третото е вътрешнополитическо. Църквата е единствената национална институция с достатъчно исторически авторитет, обществено влияние и международни връзки, за да се противопостави на правителството. Висши духовници оглавиха протестите срещу предаването на гранични села на Азербайджан и поискаха оставката на Пашинян.

Затова отстраняването на Гарегин II има значение, което далеч надхвърля личността му. Смяната на католикоса и налагането на нов устав биха позволили на властта да обезсили последната голяма институция, която не е под неин контрол и може да организира съпротива срещу геополитическия завой.

Русия е оправданието, а Църквата – действителната цел

Правителството оправдава намесата с твърдението, че Църквата трябва да бъде върната „в каноничното поле“ и предпазена от използване от „външни сили“ като „опорна точка за хибридна война“.

Тази формулировка позволява всяко несъгласие със западния курс на Пашинян да бъде представено като чужда намеса. За доказателство се използва самият факт, че Църквата не приема разрива с Русия и се противопоставя на политиката към Азербайджан.

Но добрите отношения с Русия не превръщат Арменската апостолическа църква в проводник на руско влияние. Църквата е самостоятелна древна институция с повече от 1700 години история, собствено канонично устройство и милиони вярващи в Армения и диаспората. Нейната позиция произтича от собственото ѝ разбиране за арменската история, Арцах и националната сигурност.

Арменската апостолическа църква не е част от Руската православна църква. Тя принадлежи към семейството на Древноизточните православни църкви, има различна богословска и канонична традиция и собствен върховен духовен глава. Представянето ѝ като руски инструмент заличава именно тази независимост.

Русия служи като политическо оправдание за атака срещу арменска институция, която отказва да се подчини на правителствения курс.

Разривът започна с националната катастрофа в Карабах

След 44-дневната война през 2020 г. Азербайджан си върна голяма част от териториите около Нагорни Карабах. През септември 2023 г. Баку завзе и останалата част от областта, а повече от 100 000 етнически арменци напуснаха домовете си.

Пашинян обвини Русия и руските миротворци, че не са предотвратили азербайджанската операция. Властта използва провала на стария модел за сигурност като основание за отдалечаване от Москва и сближаване със Запада.

Това обяснение има поддръжници в Армения. Част от обществото смята, че Русия е изоставила страната и че отношенията трябва да бъдат разнообразени. Оттук обаче не следва, че единствената алтернатива е пълно политическо и културно откъсване от Русия или приемане на всички условия на Баку.

Църквата и нейните поддръжници виждат политиката на Пашинян като узаконяване на поражението. Според тях премиерът не просто търси мир, а последователно изважда Арцах от националната памет и прави отстъпки, без да получава надеждни гаранции за сигурността на Армения.

През 2024 г. правителството се съгласи да предаде на Азербайджан контрола над четири гранични села. Решението предизвика протести в Тавушкия район, оглавени от архиепископ Баграт Галстанян.

Духовникът поведе протестен поход към Ереван и поиска оставката на Пашинян. Десетки хиляди арменци се включиха в демонстрациите. От този момент Църквата се превърна в основната обществена сила, способна да оспори политиката на правителството.

Арменската конституция защитава независимостта на Църквата

Армения приема християнството за държавна религия още през 301 г. През вековете без собствена държавност Арменската апостолическа църква съхранява езика, културата, историческата памет и единството на народа.

Конституцията признава „изключителната историческа мисия“ на Църквата в духовния живот, развитието на националната култура и запазването на арменската идентичност. Същевременно религиозните организации са отделени от държавата и имат право сами да уреждат вътрешните си дела.

Следователно правителството няма канонично право да отстранява католикоса, да определя местоблюстител, да пише църковния устав или да организира избор за нов духовен глава. Държавата може да разследва конкретни престъпления и да изисква спазването на общите закони, но не може да присвоява правомощията на църковните органи.

Арменският общ благотворителен съюз, най-голямата арменска организация в диаспората, предупреди, че оставката и изборът на католикос, както и приемането на църковен устав, не могат да бъдат диктувани от политическата власт.

Организацията подчерта, че огромна част от вярващите живеят извън Армения и Църквата винаги е запазвала независимото си управление. Католикосът на всички арменци не е държавен служител, когото правителството или парламентарното мнозинство могат да назначават и освобождават.

Арести и съдебен натиск срещу висшето духовенство

Политическата атака вече е придружена от наказателни производства срещу представители на висшия клир.

Архиепископ Баграт Галстанян беше задържан по обвинение в подготовка на насилствено завземане на властта. Арестуван беше и архиепископ Микаел Аджапахян. Властта представя действията като разследване на конкретни престъпления, а Църквата и опозицията ги определят като преследване на политическите противници на Пашинян.

През август 2026 г. започна процес и срещу Гарегин II и шестима висши духовници. Те са обвинени, че не са изпълнили съдебно разпореждане за временно възстановяване на лишения от сан епископ Геворг Сароян.

Сароян публично поиска оставката на католикоса и застана на страната на правителството. Църквата го обвини в злоупотреба с власт и го лиши от сан. Защитата на Гарегин II твърди, че светският съд няма право да отменя канонично решение.

Първото заседание приключи с отвод на съдията заради предишни професионални отношения с адвокат от защитата. Правозащитници предупредиха, че делото нарушава конституционната самостоятелност на Църквата.

След като отстраняването на Гарегин II вече е официална правителствена цел, отделните арести и процеси не могат да бъдат разглеждани изолирано от политическия план за смяна на църковното ръководство.

Два проекта за Армения

Пашинян предлага Армения да се откаже от политиката, изградена върху Арцах, руските гаранции за сигурност и продължителната конфронтация с Азербайджан и Турция. Обещанието е за мир, отваряне на границите, икономическо развитие и интеграция със Запада.

Другата част от арменското общество вижда в този курс отказ от историческата памет, националните права и традиционните съюзи, без да бъде осигурена равностойна защита. Според тази позиция мирът, изграден върху непрекъснати едностранни отстъпки, не спира натиска, а насърчава следващи искания от страна на Азербайджан.

Арменската апостолическа църква стои в центъра на това разделение, защото въплъщава историческата приемственост, която новата политика се опитва да преосмисли. Тя свързва днешна Армения с Арцах, с диаспората, с паметта за геноцида и с традиционните отношения с Русия.

Ето защо атаката срещу Църквата не е страничен резултат от геополитическия завой. Подчиняването ѝ е необходимо условие за неговото окончателно налагане.

Залогът е кой ще определя арменската идентичност

Възможно е в Църквата да има проблеми с финансите, управлението или поведението на отделни духовници. Те трябва да бъдат решавани по каноничния ред от самата Църква, а конкретните нарушения на закона – от компетентните институции.

Нито един подобен проблем не дава право на правителството да отстранява духовния глава, да избира негов заместник и да пише църковния устав.

Затова действията на Пашинян са скандална държавна намеса в църковните дела. Под лозунгите за „реформа“, „каноничност“ и „духовна сигурност“ светската власт се опитва да подчини институцията, която повече от седемнадесет века съхранява арменската идентичност.

Сблъсъкът не е просто между премиера и католикоса. Това е битка кой ще определя бъдещето на Армения – нейната историческа Църква и традиционната национална памет или политическата власт, която под силното влияние на Запада и неговата мрежа от неправителствени организации пренарежда външните съюзи и вътрешната идентичност на страната.

Източник: “Гласове”