Загуби ли Русия хибридната война срещу Запада

Загуби ли Русия хибридната война срещу Запада
09-03-2022г.
16
Гост-автор

Русия, редовно обвинявана от Запада, че води хибридна война срещу него, за броени дни стана обект на силен международен гняв, след като на 24 февруари предприе инвазия в Украйна, и си навлече изненадващо бързо безпрецедентни санкции от Съединените щати, Европейския съюз и техните съюзници. Опитите на Москва да представи военното нахлуване като "специална операция" с цел "денацификация" и "демилитаризация" на Украйна на практика се провалиха, а украинският президент Володимир Зеленски, популярен в родината си бивш комедиен актьор, се превърна в символ на съпротивата, със своите видеообръщения, достигащи чрез социалните мрежи и западните медии до целия свят.

Американски и европейски средства за масова информация изиграха водеща роля за това международната общност да се обедини в подкрепа на Украйна, като успяха да наложат на Русия образа на жесток агресор, въпреки всичките й опити да оправдае своите действия. Кадрите с бягащи отчаяни украинци и разрушени жилищни сгради достигат до всички кътчета на планетата и никаква пропаганда не може да убеди почти никого, че не става въпрос за истинска война. 

За броени дни стана ясно, че сравнително нови руски държавни медии като Спутник и Ар Ти, дори още преди да бъдат забранени на Запад, не могат да се мерят с наложили се телевизии като американската Си Ен Ен или британската Би Би Си. Така Западът успя да наложи на света своята версия за нещата.

Заместник-председателката на Европейската комисия Вера Йоурова заяви вчера, че дезинформацията и външната намеса от десетилетия са част от руската държавна доктрина. Русия дълго време ни подготвяше за сегашните събития, подгряваше общественото мнение за тази агресия срещу Украйна, каза Йоурова пред Европейския парламент.

ЕС и САЩ впрочем отдавна обвиняват Русия на президента Владимир Путин, че води хибридна война срещу Запада - с държавните си медии и, много по-ефективно, с "ферми за тролове" в интернет - с цел дестабилизация и подкопаване на водещите му позиции в света. Москва е обвинявана, че е допринесла за успеха на референдума за излизане на Великобритания от Европейския съюз и за победата на Доналд Тръмп на президентските избори в Съединените щати през 2016 г. След това дойде пандемията от новия коронавирус, към която дезинформацията се пригаждаше, взимайки първоначално на прицел самото съществуване на патогена, за да се пренасочи след това към ваксините. Брюксел и Вашингтон впрочем неведнъж обвиниха Москва, че разпространява дезинформация за коронавируса. 

Въпреки всички официални доклади и политически предупреждения, милиони хора повярваха на "фалшивите новини" за пандемията. Руската пропаганда бе особено успешна в Източна Европа - някогашна сфера на влияние на Москва, където дезинформацията постигна особено силен успех по редица причини, включително характерното за региона недоверие в управляващите и държавните институции като цяло.

И тогава дойде инвазията в Украйна, и общественото мнение, включително в Източна Европа, се настрои изключително враждебно срещу Русия. Как стана това само за няколко дни?

Въпреки всички усилия на Русия да разработи неконвенционален подход към конфликта през 21-и век, офанзивата й в Украйна се провежда по брутален и определено старомоден начин: въздушни удари, тежка артилерия и бронирана военна техника се опитват да смачкат съседната страна и да я принудят да се подчини. Западът, а не Русия, е този, който сега вкарва в употреба нови и нетрадиционни способи, за да отвърне на удара, след като бе надхитрен от нея през голяма част от последното десетилетие, когато тя разшири бойното поле с кибератаките, дезинформацията и "малките зелени човечета", пише в. "Файненшъл таймс".

Британският всекидневник отбелязва, че през последните дни западните държави не само са въвели безпрецедентни финансови санкции срещу Русия, които могат да унищожат икономиката й, но и е организирал културен и спортен бойкот срещу нея, за да накара руското общество да се почувства изолирано. Уморен от безкрайните войни на Москва, Западът инициира "хибридна война" от нов тип - комбинация от икономическа и мека сила - за да накаже Русия и да я принуди да смени курса, коментира "Файненшъл таймс".

"Русия е невероятно ефективна при манипулирането на връзките си с други страни, особено съседите й, било те чрез кибератаки, дезинформация, енергийните доставки или търговски спорове", казва директорът на мозъчния тръст Европейски съвет за външни отношения Марк Ленард. Той говори за "безкраен списък от неща, които свързват държавите, но също може да бъдат използвани за упражняване на политически натиск".

Усилията на Запада да се бори срещу една война от различен тип започнаха с предупрежденията, че Русия се готви да нападне Украйна. Това направи по-трудно за Путин да обясни и оправдае атаката, обяснява Ленард.

"Това е воюване без традиционните военни средства", обобщава Робърт Кьонигсбъргър, инвестиционният директор на хедж фонда "Греймърси". Той допуска, че е възможно на САЩ да не им се налага повече да изпращат морски пехотинци.

След края на Студената война се появи мрежа от дълбоки връзки между Русия и нейните бивши врагове на Запад, не само в бизнеса и финансите, но и в културата, спорта и туризма. Западните правителства сега се опитват да обърнат тази взаимосвързаност срещу Путин, като се възползват от своя контрол върху международната финансова система и способността на обществата си да създават силни послания, които се разпространяват в социалните мрежи, отбелязва "Файненшъл таймс".

Западът бързо успя да издейства изхвърляне на руските национални отбори от редица спортни състезания, включително от баражите за Световното първенство по футбол в Катар, и бойкот на руската култура и нейните популярни лица. "Всички тези ходове дават на руското общество ясно да разбере, че страната е изолирана и не е одобрявана по света", казва Ленард.

В момент, когато руските войски обкръжават столицата Киев и други украински градове, подложени на тежки бомбардировки, надали предприетите от Запада мерки ще се отразят незабавно на войната. Целта обаче е натискът върху Путин да се засилва с времето, с идеята, че ако руснаците видят икономиката на страната си в хаос, а националният отбор по футбол и културни икони - бойкотирани от останалия свят, те може да насочат гнева си към своя президент, отбелязва "Файненшъл таймс".

Но дори експерти, които смятат, че западните правителства с основание използват всички налични средства, се безпокоят за някои възможни последици, признава британското издание. Първият проблем е, че много от тези санкции са насочени не само към високопоставени представители на властите, а към всички руснаци. Някои наблюдатели се безпокоят, че "колективното наказание" може да предизвика антизападни настроения и да подхрани национализма в Русия, предупреждава "Файненшъл таймс".

Трудно е да се прогнозира как ще се развият нещата. Историята обаче загатва възможни сценарии, тъй като често пъти се повтаря. Тя например обяснява защо източноевропейците, които като цяло се поддадоха на руската пропаганда за пандемията, така бързо и гневно се настроиха срещу Москва след инвазията: самите техни страни неведнъж са ставали обект на руска или съветска агресия. 

Истината беше най-големият враг на комунистическия режим, подчерта вчера в Страсбург Вера Йоурова - чехкиня, родена четири години преди Пражката пролет. На фона на военната цензура в Русия, заместник-председателката на Европейската комисия призова да бъде използван всеки възможен канал, за да достига информация до руснаците.

Историята обаче сочи и друго: когато Русия е изправена до стената, нейните жители обикновено се сплотяват около властта и страната е обхващана от патриотична вълна, независимо колко тежка е икономическата ситуация, дълбоки - вътрешните разногласия, и силни - външните врагове. Това като че ли е тревожна подсказка, че Русия ще се затвори за Запада и, може би, ще обърне поглед на изток, най-вече към Китай, който все повече се налага като нова световна суперсила.

    Автор: Николай Станоев

    Източник: БТА

Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.