Забранените руски класически звезди се завръщат на европейските сцени

Автор: Себ Старчевич

Любимците на Владимир Путин в музиката отново са на фокус — и Украйна, и ЕС не са доволни.

Дори когато руските армии нахлуваха в Европа през изминалия век, руската музика проникваше в театри и концертни зали из целия континент, а страстни диригенти и бляскави сопрана ставаха водещите посланици на руската културна мощ.

Когато Съветският съюз се разпадна, руските опери и балети все още заемаха свещено място в Европа; така беше и след анексията на Крим от Москва през 2014 г. Но всичко това спря рязко през зимата на 2022 г., когато Кремъл започна пълномащабното си нахлуване в Украйна.

В знак на солидарност с Киев, светът на класическата музика отмени руските концерти, спря изпълненията на ключови творби като „Лешникотрошачката“ и „Лебедово езеро“ и изключи изпълнители с публични връзки с президента Владимир Путин — част от по-широката дерусификация на европейските изкуства.

Три години по-късно обаче някои от най-големите руски звезди тихо се завръщат в оркестри и на сцени из Европа. Това е победа за Москва, докато критиците казват, че тя се надява да сложи край на глобалната си изолация, използвайки руското високо изкуство и култура като оръжие на „меката сила“.

Срещу завръщането на руските изпълнители Украйна и ЕС призовават престижните европейски оперни и театрални институции да устоят на натиска от Москва.

Министърът на културата на Украйна Микола Точицки заяви, че европейската арт сцена трябва „да се замисли два пъти“, преди да приеме обратно руските изпълнители, определяйки това като „много рисково“ докато пълномащабното нахлуване на Москва продължава.

„Когато имате активни руски културни действия във вашата страна, веднага става въпрос за дезинформация и за подготовка на някакъв акт на агресия,“ каза той. „Това е нашият собствен опит.“

Европейският комисар по култура Глен Микалеф съгласни, като каза пред POLITICO: „Европейските сцени не трябва да предоставят никакво пространство на тези, които подкрепят тази агресивна война срещу Украйна.“

Връзки с финансиране от ЕС
През 2008 г. Валерий Гергиев, един от най-известните руски диригенти, проведе пропаганден концерт в разрушения град Цхинвали, столицата на сепаратисткия регион Южна Осетия в Грузия, който беше завзет от подкрепяни от Москва сепаратисти.

Докато публиката вее руски и осетински знамена, Гергиев дирижира „Ленинградска симфония“, популярно патриотично произведение и символ на съпротива срещу фашизма. По-късно той участва в телевизионна рекламна кампания за Путин през 2012 г., хвалейки лидерството на руския президент, и подписа отворено писмо в подкрепа на незаконната анексия на Крим през 2014 г.

След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна през 2022 г. той беше изключен от мениджмънта си и отхвърлен от различни оркестри и театри от Милано и Мюнхен до Ротердам и Виена. Провел е концерти в Китай и Иран, но е под санкции от Украйна и не е стъпвал в Европа от началото на военните действия.

Това обаче скоро ще се промени.

Гергиев е планиран да изнесе няколко концерта в Барселона догодина с оркестъра „Мариински“ като част от серията концерти Ibercámera, която посочва Next Generation фонд на ЕС като финансов поддръжник.

Организаторът на събитието Хосеп Мария Прат каза пред испанския вестник El País, че няма „правно основание“ да се възпрепятства участието на Гергиев и изрази надежда, че „музиката ще бъде мост за обединение, а не за война.“ (Представители на оркестъра „Мариински“, който се дирижира от Гергиев, не отговориха на многократни запитвания за коментар.)

Но ЕС не приема това.

Комисията е започнала разговори с испанските власти, за да провери дали не са използвани средства от ЕС за организиране на изпълнения с участието на прокремълския руски маестро, според служител на Комисията, говорещ анонимно за процеса на диалог.

Попитан за финансирането от ЕС, говорител на фестивала каза пред POLITICO, че концертите никога не са били субсидирани от Европейския съюз, но призна, че през декември 2022 г. е кандидатствал за артистична субсидия от фонда Next Generation EU — водещия пакет за възстановяване след пандемията на блока.

Микалеф, шефът на културата в ЕС, заяви, че дори ако едно изпълнение е изцяло частно финансирано: „Това не би трябвало да ни спира да правим много силни политически изявления за това, че не трябва да предоставяме никакво пространство на тези, които подкрепят тези агресивни войни.“

„Трябва да работим по-силно и по-усърдно с държавите членки, за да гарантираме, че това няма да се случи,“ добави той.

Говорителят на Ibercámera отказа да потвърди кога точно Гергиев ще обикаля Испания, но каза, че са организирали над 200 негови концерта през десетилетията преди пълномащабното нахлуване и с нетърпение очакват да го посрещнат отново „възможно най-скоро.“

„През близо 50-годишната си история нашата група винаги е действала с уважение и под защитата на действащите испански и европейски закони,“ добави говорителят.

„Въпрос на сигурност“

Украинската арт сцена порицава постепенното омекване на европейската висока култура към Русия, което се случва на фона на опитите на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп да посредничи за мир чрез възобновяване на диалога с Кремъл.

Украинският режисьор Евгений Лавренчук трябваше да режисира операта „Риналдо“ на Хендел в Ерусалим през юли. Той се отказа, след като видя плакат за представлението, в което бяха имената на двама руски певци, въпреки че е молил продуцентите да не наемат руски изпълнители.

„За нас, украинците, бойкотът на всичко руско не е въпрос на култура и изкуство, а въпрос на сигурност,“ каза той пред POLITICO.

„Русия преследва политика на мека сила с помощта на изкуството и културата в продължение на много стотици години… и насилствено е налагала руския език и руската култура,“ добави той.

В началото на нахлуването на Москва Западът масово отхвърли руската култура и артистични фигури, свързани с Кремъл, нещо, което литовският министър на културата нарече „ментална карантина.“ Лавренчук каза, че е обезпокоително, че тази решителност сега очевидно отслабва.

„Днес не можем да стоим на една сцена с руснаци, независимо от контекста, защото други ще използват това, за да легитимират приятелството между украинския и руския народ,“ каза той. „Ще се каже, че политиците се бият някъде другаде, но обикновените хора са славянски братя. Това не може да бъде позволено.“

Културният министър на Украйна предложи решение: европейските театри да наемат украински или европейски изпълнители вместо руски.

„В Украйна, в Полша, в Швеция имаме артисти със същото или понякога дори по-високо качество,“ каза Точицки. „Нека да подкрепим тези, които наистина споделят демократичните ценности.“

Самата украинска арт сцена бе разбита от нахлуването на Москва.

Руски въздушен удар по театър в Мариупол през март 2022 вероятно уби стотици цивилни, намиращи се там за укритие. Украинският оперен певец Игор Воронка бе убит на фронтовата линия през юли миналата година; а баритонът Васил Слипак, който е пял в Парижката опера преди да се включи доброволец в украинската армия, бе застрелян от руски снайперист в Донбас през 2016.

Бомби и балет
Стотици протестиращи през април се събраха пред театър в Братислава, вдигайки украински знамена и държейки снимки на разрушени украински градове.

Те протестираха срещу концерт на Анна Нетребко, руско сопрано, любимка на оперния свят — и поне в един момент открита поддръжничка на Путин.

Нетребко е критикувала нахлуването на Москва и е подчертавала, че не се занимава с политика. Но нейните противници посочват, че тя е подкрепяла кампанията за преизбиране на Путин през 2012, е срещала се с него многократно и в интервю за руската държавна медия през 2017 е заявила, че „не може да се мисли за по-добър президент на Русия.“

Тя също е позирала за снимка с лидер на проруските сепаратисти от източна Украйна през 2014 и му е дала чек за един милион рубли за възстановяване на разрушен театър в бунтовническия Донецк — макар по-късно да е заявила, че всъщност не е знаела кой е този човек и че знамето, което държи, принадлежи на бунтовническата групировка.

След пълномащабното нахлуване на Русия през февруари 2022, Нетребко — която в началото на кариерата си е била менторирана от Гергиев и е отпразнувала 50-ия си рожден ден с телевизионен концерт в Кремълския дворец през 2021 — бе изключена от престижни оперни сцени от Ню Йорк до Лондон. Веднъж една от най-търсените примадони, тя взе няколкомесечна пауза от изяви. Киев я санкционира през 2023 г.

Но завесата отново се вдигна за кариерата на Нетребко.

Първото й шоу в САЩ след нахлуването се състоя през февруари тази година в Опера Палм Бийч във Флорида, а изпълнението й на „Тоска“ от Пучини в Кралската опера в Лондон през септември ще бъде първото й там от войната насам. Програмата й за следващите 18 месеца е пълна с изяви в Европа — от Берлин до Цюрих.

Въпреки формален протест към словашкото правителство от страна на украинския посланик, концертът на Нетребко в Братислава през април беше разпродаден, а директорът на театъра нарече критиците й „примитивни“.

„Тези, които проповядват откритостта на културата и изкуството, осъждат някого заради произхода му,“ подигра се Зузана Цапакова в интервю за словашки вестник.

Мениджърът на Нетребко Мигел Естебан предостави на POLITICO 74-страничен документ с нейните различни изказвания за Путин, войната и Украйна, аргументирайки, че често е била неправилно разбирана или цитирана извън контекст.

Естебан каза, че певицата е поела „личен риск“, като публично използва думата „война“ вместо евфемистичното „специална военна операция“ за нахлуването на Москва, „поставяйки под опасност разширеното си семейство и близки приятели, които все още живеят в Русия,“ и добави, че тя не е стъпвала в Русия от февруари 2022.

Вячеслав Володин, председател на парламента в Москва, обвини Нетребко, която има двойно руско-австрийско гражданство, в предателство към Русия, защото говори срещу нахлуването и иска „да запази престижни концертни зали.“

„Тя има глас, но няма съвест,“ възмути се той в изявление в Телеграм.

Въпреки че някои изпълнители, включително Нетребко, твърдят, че изкуството и политиката трябва да са разделени, украинският режисьор Лавренчук каза, че няма лесен начин да се отдели руската военна машина от използването на културата като мека сила.

През вековете Русия „е убила милиони хора, но въпреки това стана известна с блестящия си балет и опери,“ каза той.

„Путин е отделен… ракетите и бомбите са отделни, а операта е отделна,“ каза той. „Но всъщност… всичко е свързано, най-пряката връзка.“

Източник: “POLITICO”

Себ Старчевич - е репортер на актуални новини в POLITICO, базиран в Брюксел. Преди да се присъедини към POLITICO като уеб продуцент през 2023 г., той е Бил репортер за човешките права и политиката към фондация Thomson Reuters, VICE, Al Jazeera и El País.
Той е от Мелбърн, Австралия, и е учил политология в университета Deakin. Говори английски и хърватски.