За Зуека и всичко друго
Автор: Александър Урумов, ФБ
Беше ноември 2012 година. Моята пиеса “Лалугер” беше селектирана от Министерството на културата да представя България на българо-руските дни на културата в Москва. Заедно с “Шинел” от Гогол, на Зуека и Нина - двете пиеси.
Нямам съмнения за огромната роля на Николай Урумов “Лалугер” да се превърне в един от най-успешните моноспектакли у нас за последните 30 години. Той е живото въплъщение на писаното слово, изумително талантлив и обсесивно верен на духа и творческия замисъл.
Специална беше тази 2012 година.
Връщах се от Хаваите от едно пътуване през юли, променило мен и живота ми.
През септември бях в Перуджа на семинар по кризисна комуникация с говорители на централни банки от цял свят - Бразилия, Индия, Италия, ЮАР, Израел, Сърбия…формат италиано макароне:), и сигурно затова беше интересно:)
Лекцията ми беше аплодирана, станахме приятели с някои колеги…тогава още не знаех, че предстои катастрофата КТБ и всички знания, опит и умения в публичната комуникация ще бъдат крайно недостатъчни срещу огромните пари, които олигарси ще налеят в много медии, за да прехвърлят своята криминална отговорност върху други…
И в тази вълнуваща година ето я и Москва, единственото ми досега посещение в Русия.
Малко ми се сливаше пейзажа от пътуванията в тези различни светове…и си мислех, че това последно пътуване съвсем ще избледнее…
Николай изигра блестящо нашия “Лалугер”…
Но не избледня това пътуване - заради “Шинел”-а на Зуека и Нина.
Не го бях гледал. Или нямаше билети, или нямах време. Банални обяснения, просто не съм искал достатъчно много.
И ето го сега “Шинел” на Гогол - за когото Достоевски казва: “Всички сме излезли от “Шинел”-а на Гогол”.
Ето го пред мен.
Космическа дълбочина в дядова ръкавичка.
Огънче в шепа, изпълнило и стоплило ледени галактики от самотни звезди.
Българска тъжна усмивка в модерния до болка Гоголев шинел - разходете се по нощните улици на руската столица и ще усетите дъха на “шинела”.
Това беше последното представление на това изумително постижение на театралното изкуство.
Зуека и Нина бяха вече разделени, Зуека пътуваше в самолета заедно със своята приятелка Ани…
И това разделение вля още повече болка в техния “Шинел” с Нина…трябваше да се ръкуват по сценарий, тя му обърна гръб…кой може да я вини…нея…и него…
Не за вина и за упрек…а за тъгата по онзи талант, който видях пред пълната зала с московчани, дошли да гледат техния Гогол, игран от българи.
То е все едно да гледаш Радичков, игран от руснаци…не е същото…само че Зуека и Нина отдавна бяха завладяли сърцата на руската публика…и тази последна вечер те бяха владетелите на публиката…разделените български владетели на руската публика…
И сега към прозата…
Сложен и труден е балансът между зле платеното истинско изкуство и големите пари на телевизионното опростачване.
Човек може да се изгуби някъде там, в кривите отражения на кривите имиджови огледала и евтината популярност…за какво ви е, бе, хора?!
Лафазанов, Любо Нейков, Зуека - само те да са изгубените в жалката едноизмерност на плоските телевизионни гротески…само те да са - стига!
В “Улицата” на Теди Москов има един монолог на Къци Лафазанов, в който той обяснява сам на себе си защо е сътворил една камара недостойни неща.
“За какво ли? Как за какво? Как за какво?!
Ами че за пари! За пари! За едни…пари!”
Както казваше Коко Азарян за такъв тежък избор между бедното изкуство и богатата халтура - “Да имаш, или да бъдеш!”
Най-често двете не се понасят взаимно.
Блажен е творецът, комуто е дадено да ги примири и сближи в живота.
А всички много други - не ги съдете.
И Зуека не го съдете.
Реакцията към неговия вопъл - смешен или тъжен, укоряван или оправдаван, полуискрен или болезнен, или малодушен - тя ни казва нещо много важно.
Живи сме и истински, щом ни боли за талантите на България.
Още от категорията
© 2023 Lentata.com | Всички права запазени.