За всичката си немара ще платим...

Огромната част от българите не вярваха, че ни тикат към война. И сега, когато сме на прага ѝ - все още има хора, които не вярват в това. Убедени са, че не е възможно, защото сме малко, слаби и невъоръжени. 

Те, клетите, си мислят, че някой очаква от нас успехи на бойното поле. А простата истина е, че на онези, които ще ни въвлекат в окопите, им е нужна единствено кръв. Нашата кръв. 

Не им трябва за друго, освен като довод - срещу същата тази Русия, която им “боде” очите от над триста години. 

Нужен им е “санитарен” кордон от нации (или техните останки) които да ненавиждат Русия, защото тя ще е станала причина да са биологични и духовни отломки. 

И когато това се случи - тогава никой няма да помни кой пръв е започнал и как се е стигнало до това - малцината останали живи - да са посрещнали близките си в ковчег. 

Така е устроен светът. Хората бързо забравят…

Кой днес си спомня, че първи в Югоизточна Европа имахме АЕЦ;
Че индустрията ни беше равна на турската и гръцката заедно;
Че шести в света изпратихме българин в Космоса;
Че произвеждахме компютри и роботи - на база наши разработки;
Че бяхме в челото на света по производство на прокат и стомана;
Че имахме земеделие (в огромната си част поливно) което земеделие мереше ръст с най-високите добиви познати в света;
Че бяхме сред най-щастливите нации;
Че нямахме кредити, нито финансови притеснения за битови сметки, образование, здраве…
Че строяхме заводи в Ирак, Китай, Унгария, Сирия, Либия, Йемен, Йордания…
Че тук се изучиха стотици хиляди хора от “третия свят”, но и също от Гърция, Турция, Албания…
Не помним. 

Сега сме бедни, изостанали, болни… но най-вече сме ПРОСТИ!

Прости сме, защото това се очаква от нас. Въведоха ни и ни обрекоха на простотия, а това дори не им струва пари. Просто дадоха възможност на най-голямата измет да се установи във властта и да ни краде. 

Другото им дойде само. И им дойде като бонус. 

Изметта знае, че няма друг шанс, освен с чужда подкрепа, да ни държи за косите. Затова е послушна.

И все пак, и въпреки всичко, не само тези от сенките са виновни за нашата участ. 

Вината до голяма степен е наша, защото малцината останали уж с ума си - сами са “на коня”. Не искат да чуят за някакво обединение, а вместо това ревниво пазят жалката си останала им “аудитория”.

Всеки чудесно си се представя като господар, докато дърпа каиша и живее като скот. И ще умре като такъв - но няма да протегне към други ръка. Мечтата му е да “пробие” - да живее като господар. Да увлече възможно повече хора, а после..
После, кой знае… може би и той ще краде. Нали затова толкова дълго е “дърпал каиша”.

Ще ни въвлекат във война. Тази война ни е нужна. Нужно е всеки от нас да погребе по един или повече близки;
Нужно е да бъдем бити, ограбени (до голо) и прогонени от домовете си, за да дойдем на себе си. 
Нужна ни е тази война, защото тя ще отнесе много от нас, но някои все пак ще останат. И ще са вече на себе си.
А без война… без война ще изкреем тихо. За няма и двадесет години. 

Ако по някакво чудо не е война - друго ще е, но за всичката си немара ще платим. И това плащане е един вид лечебен процес. 
Няма да стане без него. Не може.