За трюфелите и нашето изчезване

Вчера дочетох "Неизчезващите" на Лиляна Михайлова.

Накъсо - освен да се гледат едноименните пет серии от сагата "Дом за нашите деца", тази книга трябва да се прочете заради невъзможността да бъдат филмирани повечето от мислите на авторката, които, уверявам ви, ако трябва да колаборирам някак с темата от снимката по-долу бих казал, че са най-белият сред белите трюфели.

И пак във връзка с предполагаемото изчезване на трюфелите в България, ще ви цитирам един кратък пасаж от книгата. Думите на учителя Адамов. Той казва следното:

"Дордето браним и охраняваме изчезващите видове, недопустима наша грешка ще бъде, ако забравим да мислим за неизчезващите. Нищо, че те са многобройни и устойчиви, че са яки от своята многочисленост и се плодят обилно. Тъкмо те продължават живота и в крайна сметка светът се крепи на тях. Изчезне ли например мускусният бик, природата ще се лиши от една красота, а парфюмерията от един скъп аромат, но изчезне ли обикновеният бик, това ще бъде катастрофално. Тогаз не е ли нужно и изчезващите и неизчезващите еднакво да бъдат пазени и обичани?"

Също накъсо - през последните трийсет години ние допуснахме невъобразимия лукс, от България да изчезнат не само традиционно отглеждащите се тук и домати, и пипер, и краставици, и чесънът, и лукът и какво ли още не, като се стигне до хората дори, та какво сега, трябва да седнем да ревем за трюфела ли? Нещо, което сигурно 80% от населението не е вкусвало и всъщност небцето няма и никаква животозастрашаваща нужда да вкусва.
На територия едни 111 000 квадратни километра мълчаливо и съучастнически позволихме да изчезнат над 1/3 от българите и те да се пръснат по света допринасяйки с липсата си да чезне и всичко друго уж неизчезващо. И то в свят, в който именно човешките същества и техният увеличаващ се брой така нареченият "елит", който набива скъпи трюфели за закуска, обяд и вечеря твърди, че е най-големият проблем на планетата.
М@йн@та им на трюфелите! Неизчезващите трябва да спасим от изчезване! Само тях!