За спасителния Ноев ковчег и енергийната криза

За спасителния  Ноев ковчег и енергийната криза
07-10-2021г.
6
Ирини Зикидис
Днес на няколко пъти срещнах идентични коментари за „саботажа на диверсификацията на доставките ни чрез интерконектора с Гърция, който със сигурност би намалил цените на газа”. Изобщо не съм спец по темата, но оставам с впечатление, че се кланяме на този интерконектор като свидетели - на Йехова.
От няколко дни чета по темата, и доколкото разбирам нещата стоят така. Моля, ако греша, някой да ме коригира:
През тази газова връзка с Гърция трябва да плучаваме азерски газ по Трансадриатическия газопровод (TAP). Количествата, които сме договорили са 1 млрд. куб. м на година (около 33% от националното потребление). Оставам с впечатлението обаче, че въпреки всички бравурни изявления как по-евтиният азерски газ ще ни реши проблемите като с магическа пръчка, никой не е погледнал внимателно цифрите.
Реално, голяма част от добития от Азербайджан газ остава за вътрешно потребление, а друга част заминава за Грузия и Иран. Накрая остават едни около 16-17 милиарда кубически метра годишно, които тръгват през Трансанатолийския газопровод (TANAP) през Турция. По пътя турците отделят за себе си около 6 милиарда кубически метра. Накрая вече в европейската тръба TAP остават САМО 10 милиарда кубически метра. И за тях се борим всички - и Гърция и Италия и ние и не знам още кой.
Та така и не разбирам откъде ще дойдат новите обеми, когато всички седим на тоя клон. Гърците и италианците вече са подписали дългосрочни договори, а към нас има обещани едни 1 милиард кубически метра. Откъде тогава ще дойдат допълнителните количества? Ако разбирам правилно, просто няма достатъчно газ в тая тръба, за да увеличим доставките си над това, което сме договорили.
Интерконекторът с Гърция е хубаво и полезно нещо. Задължително трябва да го имаме, а виновни за това, че се налага да изграждаме тази връзка в авариен режим, са Борисов и хората му. От друга страна обаче, представата, че интерконекторът ще е нашият спасителен Ноев ковчег, е абсурдна при сегашните обстоятелства.
Той не е някакво кранче, както ни го представят медиите, което просто трябва да завъртим, за да потече газ. Да, обемите по TAP технически могат да достигнат и до 20 млрд. кубически метра, но първо Азербайджан трябва да ги добие.
Още по-интересно става, когато погледнем голямата картина, защото тук става дума за общоевропейска енергийна криза. Годишното потребление на Европа е между 400 и 500 млрд. кубически метра. Наложете върху тази цифра максимума, който може да ни даде TAP при идеални условия (добив, транспорт и прочее) и ще добиете представа как той ще спаси и нас като страна и Европа като цяло от зависимостта от руски газ.
Накрая не мога да не спомена светлите мозъци от Капитал, които иначе са едни чудни пазарни фундаменталисти. Нали точно те години наред пееха песни за "либерализацията" на европейския енергиен пазар и колко яко и хубаво било това. Сега излизат със статия, в която обясняват как азерският газ ни е най-голямата надежда, именно защото НЕ СЕ търгува през борсите, т.е. не минава през любимия им пазар, който взриви цените.
Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.