За смъртта на духа...

За смъртта на духа...
25-07-2021г.
40
Гост-автор

Автор: Доротея Табакова

Не съм гледала началото на Олимпийските игри - само прочетох тук тъгата на мнозина, които са си го причинили.
Работата не е в ковида.
Работата е в смъртта на духа, който поражда Олимпиадите от древността, та и до днес.
 
Какво би казал един античен състезател за идеята за тотална безопасност и отричането на риска като фактор, изграждащ добродетели?
Какво би казал, ако един полис забрани на друг полис да слави името си и да ползва символите си?
Какво би казал, ако представителите на някой полис коленичат, демонстрирайки въображаемо чувство за вина?
 
Някак си преглътнахме многобройните скандали с допинги, показващи, че днешният спорт отдавна не се основава само на честния талант и труд, а трябва и да се посоли с нещо химическо...
 
Но как да преглътнеш факта, че самата състезателност - ако щете, самата компаративна фалометрия - е натирена в ъгъла от култура, не ценяща риска, мъжествеността и доблестта?
 
Мнозина пишат напоследък за настъпване на ново Средновековие. Е, един от белезите ще е смъртта на спорта като отношение към света.

© 2024 Lentata.com | Всички права запазени.