За шарените букви - кич или символ?
Дори в България се случва понякога някой да създаде нещо оригинално или пръв да въведе модерна световна тенденция, следва обаче повсеместно безобразно, некадърно, пошло копиране. Такъв е случаят с шарените имена на градовете от големи букви, които уж имат за цел да се превърнат в нов символ. Често обаче това се прави без мисъл за околното пространство и без талант, което в крайна сметка дори обезобразява мястото на и без това обезличените ни градове.
Понеже сме видяли, че някъде така се прави, защо ни е трудно да си представим надпис различен от шарени букви с усещането за магазин за детски играчки или в най-добрия случай бели букви с червено „О“ във формата на сърце, които носят по-скоро внушението за поликлиника. (Тъжно ни е за Дупница, че няма "О" в името си)
Ако някой кмет иска да направи нещо смислено за града си, то нека организира конкурс и покани добър артист, скулптор или дизайнер, за да създаде истинско произведение на изкуството, или поне надпис с името на града, в който да е вплетен автентичен символ, част от културата или традициите на района.
Разбира се добри примери има и в България и то не толкова като високо художествено произведение, а като опит за нещо оригинално. Такива са надписите на Добрич, Генерал Тошево, Поморие, Троян. Добър пример е и Бургас, който проведе конкурс и обществено обсъждане по темата.
Истински срам за столицата е надписът до НДК, произведен като от някоя китайска манифактура с изкуствена трева и безобразен шрифт. Абсолютно неадекватно плеснат до сграда символ, какъвто е дворецът на културата.
Недоумение буди и надписът на красивия плаж Силистар. На кой идиот му хрумна, че това райско кътче със съхранена природа има нужда от тази пластмасова шарения, с което така да зацапва гледката към залива?
Ако някой наистина

своя град, не трябва да слага подобни надписи...
За да ви покажем как се прави, ви пускаме няколко интересни примера от света…