За селяните

23-07-2022г.

136

Гост-автор

Автор: Христо Ботушев

Всяка вечер преди новините по телевизията гледам рубриката "малък коментар" - дечица отговарят на въпрос.

Тези наши внучета ме интересуват силно - на тях оставяме света.

Този път въпросът е:

"Какво е селянин?"

Момиченце: Ами те са направили нещо лошо, селяните.

Момченце: Те са, които отиват в затвора.

Те са глупави, мръсни - продължиха дечицата, докато накрая едно завърши така: Те не ядат нищо, защото нямат пари.

Жена ми ме поглежда, тя отлично знае как чувам всичко това.

Аз пък поглеждам към масата. Хляб. Сирене. Яйца. Суджук. В салатата домати, краставици, зеле, моркови, лук. Мисля си откъде иде всичко това.

Опитвам се да не се гневя.

Отвявам се в далечни спомени (стар мой трик) - виждам диканята, с която вършеехме житото на хармана при дядо ми. Чувам: "Жетва е сега, пейте робини." С цяло гърло крещя на кобилата да държи браздата, защото ралото подскача. Тринайсетгодишен съм, царевичните листа са като мечове, че и назъбени по края - режат лицето ми и потта силно люти.

Порасъл съм под една картина у дома, наречена "Градушка". Черно небе, селянин с червен пояс разкъсва бялата си риза - моли се на Бога да пощади хляба за челядта.

Край тази картина баща ми обичаше да рецитира "Градушка" на Яворов.

Виждам лелки, стринки, каки - наведени над ръкойките, снопите или изправени със стомната в ръце. Кърмещи като във великото платно "На нивата". Нагиздени и хубави, та хубави на фона на ябълките - като в картините на Майстора.

Тук се пие глътка ракия.

Сещам се и тя откъде иде.

И се питам откъде дойдоха отговорите на децата, които до едно обясняваха, че селянинът е нещо отвратително.

Ами от родителите им - откъде другаде?

Родителите български, от които нито един не е роден в наследствения си средновековен замък.

Родители, които с необяснима злоба секат собствените си корени.

Всъщност на паразита за какво му е корен?

Ни новините ме интересуват сега, ни дори спортните.

Просто зяпам как гори камината и размишлявам.

Те и дървата идат от селяните, които ги секат, режат, цепят, товарят и разтоварват, докато ни ги докарат у дома.

И тръгна ято въпроси - от мен към мен - като например

защо Толстой си я караше в Ясна поляна, а не в Москва и Париж.

Защо Уилям Фокнър гледа в ранчото си толкова крави, след като беше носител на Нобелова награда и вече имаше пари за три живота?

Защо англичаните напират напоследък у дома - да си купуват къщи по селцата?

Не знам. Предавам се.

Малко кафенце за ободряване. И то не расте по тротоара.

Една цигара. Сега пък тютюнът. Низите, абичките, момите - пак наведени над каменистата почва под южното балканско слънце. Бедността, пендарките, носиите и песните - все по наследството от вековете.

Така съм задрямал.

И в полусън се поклоних дълбоко на ръцете, от които идва всичко на масата.

---

Един спомен от и за Дончо Цончев 1933-07-27 // 2010-07-22