За лекарите, сестрите и санитарите, които са супер!

За лекарите, сестрите и санитарите, които са супер!
23-03-2021г.
6
Гост-автор
Неделя. 9.00 - Спешно отделение на МБАЛ Св.Анна
Довлачвам се (единствения подходящ глагол) след 10 дена температура, 9 дена антибиотици, кашлица, главоболие, жестоки болки в мускулите, едно колабиране в баня, 3 дни яки скандали от страна на приятелките ми да вървя в болница и на финала взимане на крути мерки от Полина Паунова и прекрасните и родители лекари, които ми поставят ултиматум - или отиваш или си чао.
За последен път съм лежала в болница преди 12 години с Никола и това е оставило такива неизлечими спомени, че не искам да стъпвам на подобно място при никакви обстоятелства. Освен това отивам в спешното отделение и ЗАКЛЕВАМ СЕ очаквам да ме изгонят, да ми крещят, и да ми се карат, а ми е толкова зле, че нямам сили за това. Влизам, никой не ме гони и не крещи. Подпирам се на стената, хем щото ми е лошо, хем от изненада
Ковид отделение - ден 0
Спешното отделение на МБАЛ св. Анна
Излиза лекарка, само ме поглежда и казва: Ясно! Пита някакви неща, записва ... вие ми се свят ... чувам само "Пълен пакет" "скенер".
След мен идват още хора
приключваме с попълването на документите, лекарката, която ме приема, не ми крещи, не ме обижда, изобщо не ми се кара, а ме завежда да седна и ми казва да чакам. Доброто отношение ми изкарва акъла, защото решавам че вероятно умирам и ми личи.
Поема ме доктор, на около 18 години. А викам си - уцелих вундеркинд, екстра! Страшно внимателно и подробно ми обяснява какво точно ще ми се случи през следващия 1 час - цивилизация. Викам си край! Явно така се държат със смъртниците
Скенер, кръв, ПСР.
Преди мен хора, след мен върволица. Абсолютен конвейр. Разочароващата новина е, че за всеки 2ма 3ма пациенти отговаря по един млад лекар под 25, така че тая работа дето съм привилигирована с вундеркинд - отпада. Абсолютни деца ... взимат кръв, правят ПСР-и, правят изследвания - стегнати, любезни, помагат си, фантастични.
ПСР - положителен, кръвна картина - трагедия. Сложена съм на легло. Чакам инфекционист.
Междувременно освен с ковид хора, спешното се пълни и с пациенти с инсулти, травми ... неописуем ад.
Лекари, сестри и санитари хвърчат като пчели - никой не крещи, не се кара. Мълчат си хората, събрани, организирани, действат - машини.
Свита на подозрително кълбо на леглото се оглеждам в ужас и само очаквам някой да ме замери със сабо и да изкрещи ТОВА НЕ Е ИНФОРМАЦИЯ.
Нищо подобно не се случва, но нещата тръгват на зле, защото докато чакам, започва да ме тресе и усещам как вдигам проклетата температура. Опитвам се да дам сигнал, обаче наплива от хора е толкова голям, че всеки опит да спра профучаваща край мен зелена или синя престилка е неуспешен. Тичайки, един от вундеркиндите вижда че бера душа, връща се и ми носи чаша вода. Чакам. Поне треската отминава от само себе си. Вече яко съм се изнервила защото чакам с висока температура, без нищо да става, Аз разбира се като истинска българка пиша гневни смс-и на приятелките си за скапаната ни здравна система и за дето на мен ми е лошо, но вече втори час нищо не става. Е накрая става ... вундеркинда води инфекционист. Извинява ми се "защото сме доста натоварни" и ми съобщава, че нямам опции - оставам. Преглеждат ме супер подробно. Сдобила съм се с прелестна Ковид пневмония след 9 дена антибиотик. "Само да ви намерим легло, че ме малко кът ... обаче не можем да ви оставим така, нещо ще се измисли" Питат ме с кой живея и се интересуват кой ще гледа детето, мислят от кога съм със симтоми, колко е вероятно той да е заразен и от кога, мислят, обсъждат варианти по средата на целия панаир около нас. Положението ми е такова, че оставам при всички случаи. Лекарите хукват за следващите пациенти, но вундеркинда остава след работното си време за да изчака близките ми да ми донесат багаж и да ми го предаде. "Няма проблем, така и така щях да остана, нали виждате какво е"
Досрамява ме ужасно за гневните смс-и с приятелките ми и се ощипвам тайно през джоба, злобно за наказание.
В отделението ме качва най-обикновена санитарка. Помага ми, щото аз едвам кретам. Успокоява ме, че няма страшно. Болницата се пука по шевовете - почти всичко е с ковид. Нямам представа как организират всичко това и как еквилибрират с легла, стаи, персонал, но всичко изглежда под конец.
В стаята е пълно. Жените нямат сила дори да говорят (смятайте!!!), просто си лежат и дишат кислород.
Докопвам се до леглото - системи, кислороден апарат.
Този пост не е за да съобщя че съм в болница.
Този пост изобщо не е за съчувствие или за обсъждане на ковида като такъв, нито какво е можело да бъде ако ...
Този пост не е за препоръки и от сърце горещо ви моля да ми спестите съветите да пия много течности. Знам, че всички го правят сърдечно и с най-добро чувство, но моля ви ... грижат се, лекуват ме, прави се най-доброто за мен.
Този пост е за ДВЕ неща.
1. За лекарите, сестрите и санитарите, които са супер! Тук където съм аз МБАЛ Св.Анна - има ред. И аз съм спокойна и се чувствам сигурна. И дори тия хора в престилките, да не заслужават аплодисменти всяка вечер в 9, заслужават уважение, респект и ако не друго, поне в момента да не бъдат вкарвани в допълнителни приключения, за да могат да си свършат добре работата.
2. За пациентите ... хора ... ХОРА! Абсолютно разбирам, че всички изтрещяхме и не се държим много адекватно. Искам да кажа само едно - правете каквото искате и живейте както намерите за добре. Без истерии и паника, просто приемете, че в момента няма нещо като "само малко съм с хрема", "само малко кашлям " "само малко съм отпаднал" . ТЕСТВАЙТЕ СЕ.
Ако сте положителни, не се лекувайте с алое вера и цвето музика, а се обърнете към лекар и го слушайте. Защото ако не дай Боже стане така (сега аз знам, че точно на вас няма как да се случи и че вие ще предвидите абс.всичко, навреме ще почнете пилешката супа и ковида ще приключи в този един момент, но ако все пак нали ...), че стигнете до болница, просто може да няма и къде да ви приемат, може и при най-добро желание да не могат да натъпчат физически 10 души в стая, строена за 6 легла.
МИСЛЕТЕ ЗА СЕБЕ СИ. Виждам, че с това да мислим за другите, много не се получава, така че МИСЛЕТЕ ЗА СЕБЕ СИ.
ВАКСИНИРАЙТЕ СЕ!!!
Изчакайте да мине необходимото време и тогава се считайте за защитени. Попитайте кога е този период в зависимост от ваксината
П.С
т сега пояснявам, че ще трия мигновено всички тъпотии под тоя пост свързани с несъществуващ вирус, измислена пандемия, лечение с пилешка супа и медитация. Втори ден съм на кортикостеродиди и
Kozata Ani
каза, че ще стана агресивна.
 
  Автор: Фани Давидова, фб

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.