За деня на будителите ще ви разкажа за книгите-игри.

За деня на будителите ще ви разкажа за книгите-игри.
01-11-2021г.
11
Гост-автор
За деня на будителите ще ви разкажа за книгите-игри.
В началото на 90-те дойдох като малко дете в България. Знаех по-слабо български, наеха ми учител за да ме учи да пиша и чета, преди да тръгна на училище.
Там някъде се появиха и книгите-игри. Ако някой си ги спомня във френдлистата ми, което ми напомня колко съм стар. Та в книгите-игри читателят взимаше решения и решаваше накъде да се разклони историята, избираше понякога герои и умения.
Книгите-игри до голяма степен засилиха любовта към книгите и са една от основните причини да науча добре български.
А сега чуйте по-интересното. Голяма част от книгите-игри ги пишеха българи, но с англоезични псевдоними. Доста по-късно научихме, че са българи, когато вече бяха многократно по-търсени, харесвани и купувани от чуждите. През 90-те години, в онези дни на чудовищна криза, сякаш българите сами се подценяваха и имаха комплекси, че дори ги беше срам да пишат с българските имена, защото всичко търсеше модерното, западното, американското и гледаше с недоверие и неприязън българското. Западното беше гаранцията за качество и класа, българското - обратното.
Обаче книгите-игри на българските писатели, получили култов статут, и творящи под псевдоними като Майкъл Майндкрайм, Робърт Блонд и Ейдриън Уейн, Джордж М. Джордж и най-вече моят любим Колин Уолъмбъри ( псевдоним на Любомир Николов, преводачът на Властелинът на пръстените и автор), бяха далеч по-добри от тези на англоезичните автори. Бяха някак по-адаптирани към българската среда и психология, писани по-освободено с по-широк обхват на теми и жанрове, с по-голямо въображение, а и с много по-голяма хъс и желание. Сякаш откриха своя златна нишка.
Според мен книгите-игри бяха едни от първите примери, които доказаха, че българското може да бъде по-добро от останалите. Някои автори щяха да се продават и до днес. Не всичките, де, имаше и доста посредствени автори, които по-късно разводниха пазара.
Поколението на книгите-игри обаче умря с навлизането на компютърните игри, с понижаване на нивото в училищата като цяло, както и с понижаването на качеството на книгите, за сметка на количеството.
Но такива като мен ще си спомнят златната ера на книгите-игри. Те бяха неделима част от детството. Събираха деца, коментирахме книгите в училище. Пишехме сами книги-игри.
Исках да благодаря на авторите на книгите-игри, а този ден е повече от подходящ. Ако ги нямаше, много вероятно никога нямаше да се запаля по книгите, а и нямаше да знам български толкова доре. А колкото повече хора знаят български, толкова по-ценен е езикът. Да вземем пример от Швеция, която има малко над 10 милиона население, а литеартурата от шведски писатели е в топ 10 на най-превежданите в света.
 
     Автор: Дахер Фарид, фейсбуук
Banner

© 2022 Lentata.com | Всички права запазени.