За Бога, братя, НЕ КУПУВАЙТЕ (коли от България)!

- с такива дружелюбни и приветливи фрази нашенските автодилъри зарибяват клиентелата тия дни...


Да закупиш читава кола по време на криза в България се оказа изключително труден и поучителен социален експеримент. Който обаче би довел потенциалния купувач до мъдрото решение да инвестира събраните за воизило пари в еднопосочен самолетен билет до Амстердам, да речем, където ще може да се придвижва с колело.
Или, където и да е другаде по света. Без у нас. Защо ли?....

Обяснявам.

Аз-купувачът, като повечето сънародници съм възпитана в умерен мазохизъм. Трябва ми кола, за да си върша работата тук, в кочинката. Напоследък ми трябва по-нова и здрава кола, защото пътните настилки в кочинката стават особено неприветливи (опасни) зимно време.

След няколкомесечно търсене, вече знам, че колата ми няма да бъде купена от БГ.

Наръчник на/за българския авто-некупувач:

!!!Следва описание на местата/хората, откъдето/които на никаква цена (с риск да се возите на стоп и в рейсове до края на живота си)  не бива да си купувате возило!!!:

Автобитаци:

Пазарите за коли са едни екзотични местенца, намиращи се в големите ни градове като столичния квартал Горубляне, където стотици далавераджии внасят хиляди употребявани коли. Тия импровизирани автокъщи скупчени на едно място приличат повече на морги или места за рециклиране на метали. Там клиенти има, а някои даже си купуват. Там колите винаги са неизмити, човек би помислил – по-добре така, вместо да ги лъскат, а отвътре да са гнили. Ама не е по-добре. Щото така хем са скапани отвън, хем са боклук отвътре. Но пък автомобилите са хем над 10-годишни, хем километражът им показва максимум 70 000км. „Брей, амортизацията е голямо чудо” – мисли си Купувача. Качвайки се на оглед в такава кола човек често остава с част от автомобила в ръката. Слизайки от колата Некупувачът често прави забележка на търговеца, относно ръждясалата, разпадаща се стока, която му се предлага. Пък онзи винаги отговаря: „Ти за тия пари кво искаш, Мазерати ли?!... Ама мо’ем да ти я стегнем и ше светне за 500 до 1000 кинта... „

Он-лайн автообяви:

Търсенето продължава. Като не се прецака да купи от там, Купувачът сяда пред компютъра. Нещата малко придобиват търговски вид. Колите винаги здрави, чистички и на малко километри. Набелязва обнадежденият няколко и започва да звъни. Повечето онлайн МПС-та се предлагат от автокъщи, нищо че на някои обяви пише „от частно лице”.

„Лъскави” автокъщи:

След като е прозвънил обявите Купувачът тръгва на разходка из столичните къщи за коли. В по-луксозните винаги те посрещат здрави големи момчета, които обаче са любезни и убедителни. Те с ищах показват возилото, предлагат тест драйв и т.н. Част от колите при тях са иззети от банки превозни средства, за които поредния нещастник не е могъл да продължи да плаща. Те са на по няколко години, с изтекла гаранция, но въпреки това като им сметнеш първоначалната вноска + оставащите струват пак толкова, колкото да си ги купиш от магазина. Другите коли са внос предимно от Италия. Описанието на всичките, независимо от марка/модел/година звучи така: „Идеална е! Кукла! Карана е само от една жена (първи собственик), върастна дама, непушачка, няма удари, фул екстри... А с тебе, щото изглеждаш свестен клиент, можем да помислим над цената, а може да ти уредим и застраховка, и номера, и лизинг. Въобще да не се занимаваш...”

И някакси, въпреки предупрежденията на препатили клиенти, че по тия автокъщи има само крадени или прецакани коли (но до една с перфектен външен вид), ти Клиентът се доверяваш на голямото момче и си казваш, че си открил Колата на живота си. Освен това голямото момче те е спечелило завинаги след като си го попитал защо е на толкова малко километри тази кола и той ти е отговорил по най-напринудения начин: „Нема, проблеми, ей сега ще ти ги пренавием на повече, ако те притесняват” ИЛИ: „Е, ние не сме ги пипали, ама нали знаеш, карана кола на реални километри - никъде нема да намериш.”  Ей, това е, си казваш. С честност ме спечелиха...

След тоя извод или купуваш и се прецакваш с лъскава кола, изгнила отвътре + разправии с мутри + ремонт от твоя джоб, вариращ от две до десет хиляди лева; ИЛИ си малко по-опитен търсач на МПС-та и въпреки, че си на ръба да се бръкнеш и да извадиш всичко спестено, поискваш от продавача да ти даде колата и да я закараш на диагностика в оторизиран сервиз.

За да стигнеш до там си плащаш сам бензина (автомобилите от автокъща винаги са с празен резервоар), после си плащаш и диагностиката. След няколкочасово чакане, хората от сервиза те викат насаме и подробно ти обясняват, че това НЕ Е ТВОЯТА КОЛА. Защото или ще ти струва хиляди, да я приведеш в безопасен вид или си пътник, ако караш с повече от 80 км/ч. В повечето случаи се оказва, че колата е катастрофирала (челен удар) и много добре излъскана. Външно.

 Нов/употребяван автомобил от официален представител:

Почти отчаян, че до края на живота си ще караш старата си кола, за която ще плащаш ремонт всеки месец, защото автоджигитите вече са те просветлили, че колите „со мачка, пичка и елхичка” не са правени за нашите пътища, ти или се примиряваш, или правиш последното възможно. Калкулираш, калкулираш и решаваш, че можеш да вземеш нещо с кредит от банката. Е, какво са 5-10 години плащане за здрав, хубав и нов автомобил. И зачиташ сайтове, обяви и реклами на официални БГ представителства. Те предлагат чисто нови возила или чисто малко карани такива. Рекламите на тия коли са съпроводени от неверояни клипове и снимки, в които МПС-то дава всичко от себе си, за да ти се хареса и всички тия реклами гласят горе-долу това: „Купете новата ТУК СЕ ИЗПИСВА МАРКАТА НА КОЛАТА, с всички екстри за модела, с гаранционно обслужване, с възможност за разсрочено плащане, със зимни гуми, с включено автокаско! Това бижу може да е твое САМО за ТУК СЕ ИЗПИСВА ЦЕНАТА”. Хлъц! „Само за” между 24 449 до 169 999 лева без ДДС. Цената варира в зависимост от големината/марката/класа/националността на автомобила (като най-евтините събират около един човек и са от корейски произход.)