В своята книга „Лъжите през военно време“ (1928) Артур Понсоби пише накратко следното.
„Лъжата е признато и изключително полезно оръжие по време на война и всяка страна го използва напълно съзнателно, за да заблуди своя собствен народ, да привлече неутралните и да заблуди враговете. Невежите и невинни маси във всяка страна не осъзнават в този момент, че биват заблуждавани и когато всичко свърши, лъжите излизат наяве само частично и то на отделни места.
Тъй като това вече е минала история, а желаният ефект е бил постигнат с различните истории и изявления, никой не си прави труда да разследва фактите и да установи истината.
Накратко книгата му може да се обобщи в следните няколко точки:
1. Ние не искаме война
2. Противника е единствено виновен за тази война.
3. Противника по своето същество е лош и дяволско изчадие.
4. Ние защитаваме благородна кауза, а не нашите собствени интереси.
5. Врагът умишлено извършва престъпления, нашите грешки са неволни.
6. Врагът използва забранени оръжия.
7. Ние търпим малки загуби, загубите на врага са огромни.
8. Известни творци и интелектуалци подкрепят нашата кауза.
9. Нашата кауза е свята.
10. Всички, които се съмняват в нашата пропаганда са предатели.
Ако нещо от горното ви накара да се замислите, веднага спрете, защото ще попаднете в презумпцията на т. 10, а както съобщиха вчера в цивилизованите Чехия и Словакия, за такива неща се влиза в затвора. Такива се европейските „ценности“. Чухте ли някой в ЕСср да осъжда това?